Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
Да беше само споделил тези страхове с брат си или пък да беше имал сили да ги потисне дотолкова, че да позволи да надделее разумът, щеше да му стане ясно колко по-далече го водеха те, отколкото беше вероятно да се допусне. Оливър би му посочил това, би му обяснил, че с пропадането на обвинението против него не би могло да се повдигне обвинение против никого другиго, че никога нито най-малко съмнение не е било насочвано срещу Лайонел, нито можеше да бъде насочено. Но Лайонел не се осмеляваше да заговори на брат си по този въпрос. В сърцето си се срамуваше от тези опасения, в сърцето си се признаваше за страхливец. Той напълно съзнаваше чудовищността на себелюбието си и все пак, както и преди, нямаше сили да го преодолее. Накъсо, любовта му към него самия бе по-голяма от любовта към брат му или към двадесет братя.
На другия ден — ветровит ден в края на март — той се озова отново в тази кръчмичка в Пеникъмуик, в обществото на Джаспър Ли. Беше намерил изход, единственият възможен сега изход. Миналата вечер брат му бе промърморил, че смятал да отиде с доказателствата си при Килигрю, тъй като Розамунд отказала да го види. Щял да стигне до нея чрез Килигрю, каза той, и щял да я накара на колене да измоли прошка за сторената му злина, за проявената жестокост спрямо него.
Лайонел знаеше, че Килигрю отсъствуваше по това време, но че го очакват да се завърне към Великден, а до Великден имаше само една седмица. Следователно оставаше му малко време за действие, малко време, в което да изпълни плана, който му беше дошъл на ум. Той се проклинаше, че го е измислил, но се уповаваше на него с всичките сили на безволев човек.
Ала когато се намери седнал лице с лице с Джаспър Ли в малкото помещение на кръчмата, отделен от него само с простата маса от борови дъски, той не намери смелост да изложи предложението си. Пиеха херес, щедро смесен по внушението на Лайонел с коняк вместо с обичайното по-слабо пиво. И едва след като изпи почти половин литър от сместа. Лайонел събра сили да пристъпи към гнусната си работа. В главата му бръмчаха думите, казани преди известно време от брат му, когато името на Джаспър Ли бе за пръв път споменато между тях: „Отчаян авантюрист, готов за всякакво приключение и даде ли му достатъчно висока цена, човек може да го купи и тялом, и духом.“ Лайонел имаше на ръка достатъчно пари, за да купи Джаспър Ли, но това бяха парите на сър Оливър — парите, оставени на разположение на Лайонел от щедрия му брат. И тези пари Лайонел щеше да употреби за окончателното съсипване на Оливър! Той се проклинаше и наричаше себе си мръсно, презряно псе, проклинаше нечестивия зъл дух, който нашепваше такива мисли в ума му, знаеше се колко струва, презираше се и се отвращаваше от себе си, заклеваше се да бъде силен и по-скоро да поеме вината за подобна низост, а в следния миг се разтреперваше от това същото решение, като си представяше неизбежните последици, които то водеше след себе си.
Внезапно капитанът тихичко му зададе въпрос, който поведе крак и разпръсна като дим цялата му нерешителна самосъпротива.
— Предадохте ли предупреждението ми на сър Оливър? — запита Ли, като сниши гласа си, за да не бъде дочут от кръчмаря, който се въртеше зад тънката дъсчена преграда.
Мастър Лайонел кимна, неспокойно задърпа с ръка обицата в ухото си и отмести поглед от загрубялото, обветрено и космато лице на моряка.
— Да — каза той. — Обаче сър Оливър е упорит. Не иска да направи нищо.
— Не иска ли? — Капитанът поглади гъстата си червена брада и изрече дълга и страшна ругатня по моряшкия обичай. — Дявол да го вземе! Съвсем не е изключено да увисне на въжето, ако остане тука.
— Да — съгласи се Лайонел, — ако остане. — При тези думи усети устата му да пресъхва, сърцето му биеше до пръсване, но ударите му се смекчаваха от леката замаяност — последица на алкохола.
Той изрече тези думи с толкова чудноват глас, щото черните очи на моряка се впиха в него изпод гъстите червеникави вежди. В този поглед имаше ням въпрос. Мастър Лайонел неочаквано се изправи.