Пипи Дългото чорапче [Pippi Långstrump - bg]

— А ти не се ли изплаши, Пипи? — попита Аника.

— Представи си, ако беше станало корабокрушение? — добави Томи.

— М-м-м — рече Пипи. — Толкова пъти съм претърпявала корабокрушение — кога повече, кога по-малко, та не се изплаших, поне отначало. Не се изплаших, когато вятърът отнесе стафидите от ошафа, докато вечеряхме, нито пък когато бурята издуха ченето от устата на готвача. Но когато видях, че от корабния котарак, е останала само кожата, а самият той се носи съвсем гол към Далечния изток, тогава започнах да се притеснявам.

— Имам една книга, в която се разказва за корабокрушенец — каза Томи. — Казва се «Робинзон Крузо».

— О, да, толкова е интересна! — възкликна Аника. — Робинзон попада на един необитаван остров.

— Пипи — запита Томи и се настани по-удобно в сандъка. — Ти претърпявала ли си такова корабокрушение, та да попаднеш на пуст остров?

— Би могло да се каже — отвърна важно Пипи. — Надали ще се намери по-корабокрушен човек от мен. В сравнение с мен, разни там робинзоновци ще имат да вземат. Мисля, че има всичко осем или десет острова в Атлантическия и Тихия океан, на които да не съм попадала след корабокрушение. Те са влезли в специалния черен списък на туристическите справочници.

— Трябва да е чудесно да се намираш на пустинен остров?! — възкликна Томи. — Как искам да ми се случи и на мен!

— Това може лесно да се уреди — увери го Пипи. — Острови поне не липсват.

— Да, и аз знам един, който не е далеч оттук — каза Томи.

— Сред вода ли е? — попита Пипи.

— Разбира се! — отвърна Томи.

— Чудесно! — възкликна Пипи. — Защото ако беше на суша, нямаше да ни свърши работа.

Томи просто пощуря от възторг.

— Ще го направим! — извика той. — Да тръгваме веднага!

Подир два дни започваше лятната ваканция на Томи и Аника, а по същото време родителите им заминаваха. По-сгоден случай да се играе на робинзоновци никой не би могъл да си представи.

— Който иска да претърпи корабокрушение, трябва първо да се погрижи за кораб — каза Пипи.

— А ние си нямаме — отбеляза Аника.

— На дъното на реката видях някаква стара издънена лодка — сети се Пипи.

— Но тя вече е претърпяла корабокрушение — възрази Аника.

— Толкова по-добре! — отвърна Пипи. — Тъкмо вече знае как стават тия работи.

За Пипи беше проста работа да измъкне потъналата лодка. После стоя цял ден на брега на реката, за да запушва дупките на жалката развалина със смола и кълчища. А пък една дъждовна сутрин се затвори в хамбара и издялка с теслата две гребла.

Лятната ваканция настъпи и родителите на Томи и Аника се стегнаха за път.

— Ще се върнем подир два дни — каза майка им. — Бъдете добри и послушни и помнете, че каквото ви каже Ела, това ще правите.

Ела беше домашната помощница и щеше да наглежда децата, докато се завърнат родителите им. Но когато децата останаха сами с нея, Томи каза: