![Пипи Дългото чорапче [Pippi Långstrump - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/2/1/7/8/pipi-dlgoto-chorapche-pippi-l-download.jpg)
Пипи Дългото чорапче [Pippi Långstrump - bg]
- Автор: Линдгрен Астрид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Ганчева
- Жанр: Детская проза
Электронная книга - «Пипи Дългото чорапче [Pippi Långstrump - bg]». Краткое содержание книги:
При вас идва едно шведско момиче, което се казва Пипи Дългото чорапче. Тя е доста чудата, но аз се надявам, че въпреки това вие ще я обикнете. Пипи живее съвсем сама в една стара къща, наречена Вила Вилекула. Тя няма нито майка, нито татко, но това ни най-малко не я тревожи, защото си има кон и маймунка, а в съседната къща живеят две нейни другарчета — Томи и Аника. Пипи е най-силното момиче в света. Стига да поиска, тя може да вдигне коня с едната си ръка. Освен това е и богата — има цяла торба, пълна със златни парички. Всеки ден Пипи, Томи и Аника играят заедно. В тази книга вие ще научите за всички приключения, които тримата изживяват.
Астрид Линдгрен
Аптекарят отговори, че толкова превъзходно лекарство няма. Твърдеше, че за различните болести имало различни лекарства и след като Пипи изброи още десетина други страдания, които искала да си изцери, той нареди върху тезгяха много шишета. Върху някои написа «Външно», което означаваше, че това лекарство бива само да се маже по кожата. Пипи плати, прибра шишетата, благодари и си тръгна, последвана от Томи и Аника. Аптекарят погледна часовника си и видя, че е станало време да затваря. Той внимателно заключи вратата и си мислеше как ще си иде у дома и хубаво ще си похапне.
Навън Пипи нареди шишенцата на земята.
— Олеле, едва не забравих най-важното! — възкликна тя.
Тъй като вратата беше вече затворена, тя натисна силно и продължително бутона на звънеца. Томи и Аника чуха как аптеката се огласи от пронизителен звън. След малко се открехна едно прозорче, поставено на вратата, през което хората купуваха лекарства, когато някой се разболееше нощем. Аптекарят подаде главата си. Лицето му беше доста зачервено.
— Сега пък какво искаш? — попита той сърдито.
— О, извинете, миличък аптюкарю — каза Пипи. — Изведнъж се сетих за нещо. Вие като аптюкар, който така добре разбира от болести, може да ми кажете кое е по-добре, когато човек го боли корем — да изяде една претоплена кървавица или да накисне корема си в студена вода?
Лицето на аптекаря стана още по-червено.
— Изчезвай — изкрещя той, — и то веднага, инак!…
Той хлопна прозорчето.
— Брей какъв е зъл — каза жално Пипи. — Държи се, сякаш съм му направила нещо.
Тя натисна пак звънеца и след няколко секунди аптекарят отново се появи на прозорчето. Лицето му беше просто ужасно червено.
— Топлата кървавица вероятно е трудно смилаема, а? — усъмни се Пипи, като го гледаше приветливо.
Аптекарят не отговори, а блъсна с трясък прозорчето.
— Е, добре — реши Пипи и повдигна рамене. — Тогава все пак ще опитам с топла кървавица. А пък той да му мисли, ако се случи нещо.
Тя седна спокойно на стъпалата пред аптеката и строи шишенцата пред себе си.
— Чудна работа, колко са недосетливи понякога възрастните хора — каза тя. — Този ме натовари с — чакайте да видя — 8 шишета, а всичко може прекрасно да се събере в едно. Цяло щастие, че аз поне имам малко здрав разум.
При тези думи тя измъкна тапите от всички шишета, изсипа съдържанието им в едно от тях и здравата го разтърси. После го вдигна към устата си и отпи от него на едри глътки. Аника знаеше, че някои от лекарствата са само за мазане върху кожата и изтръпна:
— Пипи, отде знаеш, че това лекарство не е отровно?
— То ще проличи — отвърна весело Пипи. — Ще проличи най-късно до утре сутринта. Ако дотогава съм още жива, значи, че не е отровно и ще могат да го пият и най-малките деца.
Томи и Аника потънаха в дълбоко размишление. Подир малко Томи се обади колебливо и плахо:
— Ами ако все пак е отровно?
— Тогава ще вземете каквото е останало в шишето и ще полирате мебелите в столовата. Отровно или не, това лекарство няма да отиде на вятъра.
Тя сложи шишето в количката, където бяха локомотивът и въздушната пушка на Томи, куклата на Аника и един плик с пет червени бонбончета. Това беше всичко, което остана от осемнайсетте кила. Там седеше и Господин Нилсон. Беше се изморил и искаше да се вози.
— Между другото ще ви кажа, че това май ще се окаже чудесно люкарство. Чувствувам се вече много по-добре. Особено добре се чувствува опашката ми — заяви Пипи и завъртя въображаемата си опашка.
После задърпа каручката към Вила Вилекула. Томи и Аника вървяха до нея и усещаха, че мъничко ги присвиват коремчетата.
Пипи претърпява корабокрушение
Всеки ден след училище Томи и Аника се втурваха към Вила Вилекула. Дори не искаха да учат уроците си у дома, а носеха и учебниците си у Пипи.
— Добре правите — казваше им Пипи. — Стойте тук и учете, пък дано и по мен се закачат малко знания. Не бих рекла, че имам кой знае каква нужда от тях, но вероятно не може да се стане Истинска фина Дама, ако човек не научи колко хотентоти има в Австралия.
Томи и Аника бяха разтворили своите учебници по география на кухненската маса. Пипи беше се разположила по турски в средата на масата.
— Макар че я си представете — каза Пипи и замислено натисна носа си с пръст, — че тъкмо когато научи колко хотентоти има, един от тях хване пнеумония и вземе че умре — тогава всичко е било напразно и аз няма да съм никаква Истинска фина Дама.