Рейн-сан: Справедливото клане
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (John Rain) #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Рейн-сан: Справедливото клане». Краткое содержание книги:
Разкошните плажове на Рио, лъскавите казина на Макао и мръсните улички на Хонконг и Коулун, очертават рамката, където действа Рейн-сан, който постепенно се превръща в неохотен участник в безпощадно, кърваво меле.
— Разбира се — почти нетърпеливо потвърди Канезаки и този път бях сигурен, че е възприел навика от Тацу, който винаги произнасяше израза така, все едно едва се е сдържал да не отговори: „По рождение ли си толкова тъп?“
Той отпи глътка кафе.
— Виж, някои от въпросните личности се радват на сериозна политическа закрила. Формално има и американски граждани.
— Формално ли?
Канезаки сви рамене.
— Могат да се определят като вражески бойци.
Затворих очи и поклатих глава.
— Какво има? — попита той.
Усмихнах се.
— Просто си помислих, че целта оправдава средствата.
— Понякога да.
— Тяхната или само вашата цел?
— Хайде да си спестим философските спорове. Въпросът е, че даже след единайсети септември, даже в сегашния климат, ориентиран към безопасността, не можем просто да очистим тези хора. Поне определено не с ракета „Хелфайър“. По-добре е смъртта им да изглежда… нали разбираш, естествена.
— Ако допуснем, че проявя интерес, въпреки че не е така, каква полза ще имам аз?
— Не проявяваш ли интерес? Даваш си труд да се срещнеш с мен, а не проявяваш интерес?
Преди година възражението ми щеше да го смути. Сега контраатакуваше. Браво.
— Не съм си дал труд. Тук съм заради една жена. Когато установих, че работи за теб, се наложи да скъсам с нея. Така че съм тук и имам няколко дни за убиване, преди да се прибера у дома.
Дори да се изненада, че знам за връзката му с Наоми, не го показа. Погледна ме и ме осведоми:
— Някои хора смятат, че Рио е твой дом.
Отвърнах на погледа му и нещо в очите ми го накара да се извърне.
— Ако смяташ да ми хвърляш въдици, Канезаки, губиш си времето. Но ако реша, че усвоените ти в Ленгли книжни опити за манипулация съдържат елемент на заплаха, ще те очистя, преди да имаш възможност да ме помолиш да не го правя.
Усетих, че от него потича страх като ледена вълна. Знаех какво си е представил: как бях строшил врата на неговия бодигард, действие, което трябва да му се беше сторило небрежно като смъкване на цип, за да се изпикаеш. Точно както бях искал да го види той. И да го запомни.
— Парите ще ти дойдат добре — след малко се обади Канезаки.
— Имам си достатъчно — отговорих, което за съжаление не бе вярно.
И двамата се умълчахме. После той се престраши:
— Виж, няма да се опитвам да те манипулирам. Поне не повече, отколкото очакваш. И определено не те заплашвам. Просто ти казвам, че наистина би могъл да ни помогнеш да постигнем нещо важно и че междувременно можеш да изкараш много пари.
Сподавих усмивката си. Страхотно изпълнение.
— Кажи ми кого и колко — отвърнах. — И тогава ще видим дали има какво да обсъждаме.
Обектът се оказа Белгази. Първият от многото, обясни ми Канезаки, ако проявя интерес. Двеста хиляди долара на глава, доставени по посочен от мен начин, петдесет хиляди предварително, останалите при успешно изпълнение на поръчката. Разходите трябвало да си плащам сам, което свеждало до минимум документите — и документалните следи — принцип, който впоследствие се наложи да променим, като се имаха предвид сумите, нужни ми, за да си осигуря достъп до ВИП стаите в „Лишбоа“. Имаше само едно условие: смъртта непременно трябваше да изглежда естествена.
Горе-долу се досещах кое как. Парите бяха достатъчно, за да ме стимулират, но не чак толкова, че да не се изкуша после да го направя пак. Всъщност това бе доста изгодна сделка за тях — приблизително на цената на една-две ракети „Хелфайър“ и много по-евтино от стратегическа ракета. При това всичко си оставаше в тайна.
— Ще си помисля — обещах му. — И докато мисля, плати на Наоми каквото й дължиш.
— Тя не изпълни сделката — поклати глава Канезаки, без да си даде труд да отрече връзката. — Така че няма да й се отвори парашутът.
— Каква беше сделката?
— Трябваше да ни съобщи, ако се свържеш с нея.
Погледнах го.
— Щом тя не ви е съобщила, как…
— Анализ на гласа. Нещо като детектор на лъжата. Използвахме го всеки път, когато й се обаждах. Всеки път я питах дали си се появил и тя отричаше. Последния път апаратът регистрира сериозни признаци на стрес.
— И така си разбрал, че лъже.
— Да. Пратихме хора да я наблюдават. Останалото го знаеш.
Извърнах се и се замислих. Значи ми беше казала истината — не беше ме предала. По дяволите.
А може и да беше и Канезаки просто я защитаваше. Нямаше как да разбера и предполагах, че никога нямаше да узная.
— Въпреки това й плати — казах му.
Той понечи да възрази, но го прекъснах.
— Тя все пак ви е отвела при мен, макар че е станало неволно. Плати й тъпата награда.
— Ще видя какво мога да направя — след малко обеща Канезаки.