Рейн-сан: Справедливото клане
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (John Rain) #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Рейн-сан: Справедливото клане». Краткое содержание книги:
Разкошните плажове на Рио, лъскавите казина на Макао и мръсните улички на Хонконг и Коулун, очертават рамката, където действа Рейн-сан, който постепенно се превръща в неохотен участник в безпощадно, кърваво меле.
Дилайла щеше да стигне до подобен извод за мен — mutatis mutandis1, както биха казали адвокатите.
Следователно рискът от срещата не изглеждаше голям. Нещо повече, ако я избегнех и пропуснех възможността да се сдобия с още сведения, операцията „Белгази“ щеше да се затрудни и да стане още по-опасна. След много колебания реших да отида в казиното на „Мандарин“.
Обадих се на Канезаки по мобифона. Беше късно, но той отговори още на първото иззвъняване.
— Аз съм — осведомих го.
— Случайно ли е, или просто ти доставя удоволствие да ми звъниш посред нощ?
— Този път и двете.
— Какво искаш?
— Информация, Всички възможни сведения за една жена, на която се натъкнах, въпреки че не мога да ти дам много данни, с които да започнеш. Представя се като Дилайла, сигурно има и други псевдоними. Мисля, че е европейка, но не съм сигурен от каква националност. Висока, руса, поразително красива.
— Тази информация за операцията ли ти трябва, или се опитваш да я сваляш?
Може би си мислеше, че такива приказки ще са от полза за „другарството“ ни. Или че ще ни поставят на равна нога. И в двата случая не ми пукаше.
— Освен това тя живее с нашия приятел — прибавих.
— Не ми даваш кой знае какво, с което да започна.
— Ехо ли има по линията? — попитах, като снижих глас.
В последно време се беше научил да набляга на сложността на всяка задача, която му се поставеше, за да изиграе по-добре ролята на героя, когато впоследствие я изпълнеше. И се престараваше като дете, научило нова дума, което непрестанно търси повод да я произнесе.
Последва пауза, която намерих за задоволителна.
— Просто искам да кажа, че може би ще е трудно да открия нещо полезно с данните, които ми даде — заяви накрая Канезаки.
— Не ме интересува колко трудно може да бъде. Имам нужда от тази информация. Може ли да я получа или не?
Последва нова пауза и си представих как почервенява в отсрещния край на линията. Хубаво. Канезаки явно бе останал с впечатлението, че работя за него. Макар да предполагах, че такова недоразумение често спохожда новоизпечените тайни агенти, не ми харесваше да се отнася до мен. Щеше да му е от полза от време на време да му се припомня, че работя за себе си. Че той е сценичен работник, а не от актьорите.
Чух далечен мъжки глас, приглушен, но ясен:
— Джон е, нали? Дай да приказвам с него!
Божичко! Познавах този изговор. Докс.
Размениха се реплики, които не успях да разбера, последвани от пращене и трополене. После в слушалката изкънтя веселият глас на Докс.
— Ей, приятел, като че ли добре се забавляваш там! За блондинка ли става дума или за брюнетка? Да не е азиатка? Обожавам ги тия азиатки!
Трябва да беше грабнал слушалката, въпреки възраженията на Канезаки. Никой не уважава тайните агенти.
— Какво правиш там? — пряко волята си попитах.
— А, нали знаеш, просто се срещам със свръзката си. Обсъждаме едно-друго. Ами ти? Сигурно си решил да се възползваш от великодушието на Чичо Сам. Браво и успех с лошите.
— Нещо против да му върнеш телефона?
— Добре де, добре, няма нужда да ми се репчиш. Исках само да ти кажа здрасти и добре дошъл на борда.
— Много мило от твоя страна.
Последва пауза, после отново чух гласа на Канезаки.
— Ало.
— Като че ли се сваляш с някого, а? — не успях да се въздържа.
— Не бих го нарекъл така — мрачно отвърна той.
Подсмихнах се.
— Сигурно, ако не си имал съкилийник на име Буба.
Това го накара да се засмее. Добре. Исках да разбере кой командва парада, но нямах желание да го унижавам прекалено. Неговото доброжелателство, наивното му чувство за справедливост можеха да ми потрябват и не биваше излишно да се лишавам от тях.
— Ще проверя чатрума — казах му. — Ако откриеш нещо за жената, просто ми го напиши.
— Ясно.
Помълчах, после прибавих:
— Благодаря.
— Не го прави на въпрос — отвърна Канезаки и ми се стори, че се усмихва.
Към шест часа на другата вечер се отбих в казиното на „Мандарин“. Дилайла беше казала осем, но аз обичам да ходя на срещи рано. Така избягвам изненадите.
Влязох откъм улицата — за момента предпочитах да избягвам хотела. Кейко я нямаше, обаче исках да сведа до минимум вероятността да се натъкна на нея, когато се прибира или излиза. Качих се с ескалатора, любезно кимнах на охраната и влязох вътре.
Залата бе голяма и почти пуста. Щеше да се напълни по-късно вечерта. Засега имаше само няколко самотни души, които сякаш потъваха в празното пространство — играеха безрадостно, безсистемно, като че ли бяха търсили нещо по-весело, ала вместо това бяха заседнали там.
1
С необходимите поправки (лат.). — Б.пр.