Арктическият инцидент
- Автор: Колфер Оуэн
- Серия: Артемис Фоул #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Арктическият инцидент». Краткое содержание книги:
— Какво е това? — попита прислужникът.
— Екран на комуникатор. Ако го сложиш пред Карер, аз мога да измъкна истината от него, като го хипнотизирам. Освен това съдържа една от измишльотините на Вихрогон — личен щит. Мрежобран. Ще ви бъде приятно да узнаете, че е прототип. На вас се пада честта да го тествате. Докосвате екрана и микрореакторът генерира трифазна светлинна сфера с диаметър два метра. Не върши работа за остри предмети, но за лазерни изстрели и електрошок става.
— Хм — недоверчиво измънка Бътлър. — На повърхността рядко се налага да се пазиш от лазерни изстрели.
— А, не го използвайте. Мен какво ме засяга?
Бътлър разгледа мъничкото приспособление.
— С радиус един метър? Ами какво да правим с частите от тялото, които стърчат отвън?
Зеленика шеговито смушка телохранителя в корема.
— Моят съвет, едри човече, е да се свиеш на кълбо.
— Ще се помъча да го запомня — каза Бътлър и пристегна ремъка около китката си. — А вие двамата гледайте да не се избиете един друг, докато ме няма.
Артемис се изненада. А това не се случваше много често.
— Докато те няма? Нали не очакваш да остана тук?
Бътлър почука по челото си.
— Не се тревожете, ще виждате всичко през ирисовата камера.
Няколко минути Артемис пушеше от гняв, после седна обратно на седалката на втория пилот.
— Разбирам. Мога само да те забавя, а това на свой ред ще забави търсенето на баща ми.
— Разбира се, ако настоявате…
— Не. Сега не е време за детинщини.
Бътлър леко се усмихна. Детинщините бяха последното нещо, в което господарят Артемис можеше да бъде обвинен.
— С колко време разполагам?
Зеленика сви рамене.
— Колкото е необходимо. Очевидно е, че колкото по-бързо, толкова по-добре за всички.
Тя хвърли поглед към Артемис.
— Особено за баща му.
Въпреки всичко Бътлър се чувстваше добре. Това беше истинската същност на живота. Ловът. Не като в каменната ера, нито с дълго полуавтоматично оръжие през рамо. Но принципът беше един и същ: оцеляваше най-силният. А в съзнанието на Бътлър нямаше и капчица съмнение, че той е най-силният.
Като следваше напътствията на Зеленика, той стигна до вътрешна стълба, по която бързо се изкачи до входа. Изчака пред металната врата, докато зелената светлина над нея се смени с червена и замаскираната преграда безшумно се плъзна назад. Телохранителят предпазливо се показа навън. Мостът беше все още безлюден. В такова време той трудно можеше да мине за бездомник в скъпия си моден костюм.
Бътлър усети хлада на бриза върху обръснатото си теме. Сутрешният въздух беше приятен, особено след няколко часа, прекарани под земята. Можеше да си представи как се чувстват феите, които човеците бяха прогонили от родната им среда. От всичко, което бе видял, можеше да заключи, че ако Народът решеше да си върне някогашната собственост, битката нямаше да трае дълго. За късмет на човечеството феите бяха миролюбив народ и нямаха намерение да воюват за територии.
Брегът беше безлюден. Бътлър небрежно тръгна по алеята край реката и се запъти на запад към район „Сен Жермен“.
Вдясно премина речен кораб, който разхождаше из града стотици туристи. Бътлър машинално закри лицето си с длан. Просто за всеки случай, ако някой от туристите насочеше фотоапарата си в негова посока.
Телохранителят изкачи няколкото каменни стъпала до улицата отгоре. Зад него високо в небето стърчеше островърхата пика на „Нотр Дам“, а отляво на фона на облаците се открояваше легендарният силует на Айфеловата кула. Бътлър закрачи уверено по главната улица и кимна на няколко французойки, които се спряха да го огледат. Познаваше тази част от Париж. Беше прекарал тук един месец, когато му се наложи да се възстановява след особено опасна операция за френските тайни служби.
Бътлър тръгна по улица „Жакоб“. Дори в този час тясната улица гъмжеше от коли и камиони. Шофьорите се подаваха от прозорците и натискаха клаксоните, давайки воля на буйния си галски темперамент. Сред върволиците от коли сновяха мотопеди, по тротоара минаха няколко хубави момичета. Бътлър се усмихна. Париж. Почти го беше забравил.
Апартаментът на Карер се намираше на улица „Бонапарт“, точно срещу църквата. Месечните наеми на апартаментите в „Сен Жермен“ надвишаваха годишната заплата, която получаваха повечето парижани. В кафе „Бонапарт“ Бътлър си поръча кафе и кроасан и се настани на маса отвън. Според изчисленията му от там имаше отличен изглед към балкона на мосю Карер.
Не му се наложи да чака дълго. След по-малко от час нисичкият парижанин излезе на балкона, облегна се на перилата от ковано желязо и постоя така няколко минути, като услужливо показа профила и анфаса си.