Денят на змията
- Автор: Олтън Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Денят на змията». Краткое содержание книги:
Плажът „Холивуд“, Флорида
Синагогата беше препълнена, защото днес беше Йом Кипур — най-свещеният ден в еврейския календар.
Доминик седеше между Едит и Из Акслър. Равинът Стайнберг стоеше на амвона и слушаше ангелския глас на послушника си, който пееше молитва пред насъбралото се множество.
Доминик беше гладна, защото бе постила двайсет и четири часа, откакто започна Денят на изкуплението. Освен това очакваше менструацията си. Вероятно затова беше неспокойна и не можеше да се съсредоточи. Мислите й непрекъснато се връщаха към Майкъл Гейбриъл.
Равинът отново започна:
— На Йом Кипур ние разсъждаваме. Кой да живее заради другите? Кой, умирайки, ще завещае наследството на живота? Кой ще изгори в пламъците на алчността? Кой ще се удави във водите на отчаянието? Чий глад ще бъде за добро? Кой ще жадува за справедливост и правота? Кой ще се измъчва от страх за света? Кой ще се задуши поради липса на приятели? Кой ще почива в края на деня? Кой ще се мята неспокойно в леглото на болката?
Тя си представи как Мик лежи в килията си. „Престани…“
— Чий език ще бъде нанасящ удар меч? Чии думи ще допринесат за мира? Кой ще се осмели да тръгне да търси истината? Кой ще бъде заключен в затвора на душата си?
Доминик си представи как Мик крачи в двора, докато слънцето в деня на равноденствието залязва.
— Треперейки и обзети от страх, ангелите заявяват: „Това е Денят на Страшния съд! Всички, които живеят на тази земя, ще бъдат съдени“.
По лицето й започнаха да се стичат горещи сълзи. Смутена, тя стана и забърза към изхода на синагогата.
6.
25 септември 2012 г.
Вашингтон, окръг Колумбия
Инис Чейни беше уморен.
Преди две години сенаторът от републиканската партия бе погребал майка си. Тя още му липсваше. Липсваха му посещенията в болницата, — където й носеше специалитета си със свинско месо. И усмивката й. Липсваше му и сестра му, която почина единайсет месеца след майка им, и по-малкият му брат, когото ракът погуби миналия месец.
Чейни стисна юмруци. Най-малката му дъщеря масажираше врата му. Четири дълги дни бяха изминали от обаждането през нощта. Четири дни, откакто Джим, най-добрият му приятел, бе умрял от инфаркт.
Той видя как лимузината и колата на охраната спряха на алеята пред къщата му. Нямаше почивка за уморените. Нито за опечалените. Чейни прегърна съпругата, трите си дъщери и вдовицата на Джим, после излезе, придружен от двама телохранители. Избърса сълзите от заобиколените си с тъмни кръгове очи — огледала на душата му, които разкриваха чувствата на обикновен човек и мъдростта на политически лидер. Ядосаше ли се, очите му пронизваха като ками, но напоследък бяха зачервени от твърде много плач.
Сенаторът се качи на задната седалка на лимузината. Телохранителите седнаха в другата кола.
Чейни мразеше лимузините. Всъщност мразеше всичко, което привличаше внимание към него или смърдеше на привилегия. Вторачи се през стъклото и се замисли за живота — питаше се дали е на път да направи голяма грешка.
Инис Чейни беше роден преди шейсет и седем години в най-бедния квартал на чернокожи в Джаксънвил, Флорида. Отгледа го майка му, която издържаше семейството, като чистеше домовете на белите, и леля му. Той не познаваше истинския си баща, който ги бе напуснал няколко месеца след раждането му. Когато беше двегодишен, майка му се омъжи отново и вторият му баща премести семейството в Ню Джърси. И там младият Инис израсна и придоби уменията си на водач.
Игрището беше единственото място, където се чувстваше като у дома си. Там цветът на кожата нямаше значение. Макар да беше по-дребен от връстниците си, той не се плашеше от никого. След училище тренираше безброй часове, за да се справи с агресивността си, да развие атлетичните си способности и да се научи на дисциплина и самоконтрол. Стана отличен баскетболист и сърдечен, очарователен младеж.
Кариерата му в баскетбола свърши, когато през първата година в колежа скъса сухожилие. И макар да искаше да стане треньор, се остави майка му да го убеди да опита късмета си в политиката. Тъй като се бе сблъсквал с расизма, Чейни знаеше, че политиката е първата област, която се нуждае от промяна.
Вторият му баща имаше връзки в републиканската партия във Филаделфия. Инис беше пламенен демократ, но смяташе, че може да направи промени и като представител на републиканците. Прилагайки същата работна етика, страст и енергия, които му бяха позволили да стане превъзходен баскетболист, той бързо се издигна. Не се страхуваше да говори каквото мисли и винаги помагаше на онеправданите.