Денят на змията
- Автор: Олтън Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Денят на змията». Краткое содержание книги:
Ненавиждаше мързела и безочието на другите политици и се превърна в нещо като фолклорен герой във Филаделфия. От заместник-кмет стана кмет, а след няколко години се кандидатира за сенатор и спечели.
И сега, два месеца преди изборите през ноември 2012 година, президентът на Съединените щати му се обади и го покани да се кандидатира заедно с него за вицепрезидент. Инис Чейни — бедното хлапе от Джаксънвил, Флорида, беше на крачка от най-силната канцелария на света.
Гледаше през стъклото на лимузината. Смъртта го плашеше. Не можеше да се скрие или да преговаря с нея. Смъртта не даваше отговори, а пораждаше само въпроси, объркване, сълзи и прощални слова. Възможно ли беше да обобщиш нечий живот за двайсетина минути? Как можеше да очакват от него да преразкаже един живот на обич с прости думи?
Вицепрезидент. Чейни поклати глава и се замисли за бъдещето.
Безпокоеше го най-много тежестта, която кандидатурата му щеше да упражни върху семейството му. Да бъдеш сенатор беше едно, но да приемеш номинацията на републиканската партия като първи вицепрезидент от афроамерикански произход, беше съвсем друго. Първият и последният чернокож, който бе имал шанс да бъде избран в Белия дом, беше Колин Пауъл, който накрая се оттегли поради семейни причини. Ако Марк Малър бъдеше избран за втори път, Чейни щеше да бъде фаворитът за поста му през 2016 година. Също като Пауъл, и Чейни знаеше, че популярността му преминава политическите и расовите граници, но винаги имаше малка част от населението, с която не можеше да се преговаря.
А Инис вече бе подложил семейството си на твърде много изпитания.
Знаеше, че Пиер Борджия също е кандидат за поста, и се питаше докъде ще стигне държавният секретар, за да получи каквото иска. Борджия беше пълна противоположност на Чейни — нахакан, избухлив, себичен, политически мотивиран егоист, ерген и военен ястреб. И бял.
Мислите на Чейни се върнаха към най-добрия му приятел и семейството му и той се разплака неудържимо, без да го е грижа дали шофьорът ще види това.
Обикновено Инис Чейни сдържаше чувствата си. Беше научил това от майка си. Но вътрешната сила и неотстъпчивостта на лидер не струваха нищо, ако човек не си позволяваше да изпитва нищо. А Чейни беше чувствителен. Пиер Борджия беше безчувствен. Израснал в богатство и охолство, държавният секретар беше сляп за действителността и не се замисляше какво изпитват другите. Последният факт тежеше много на сенатора. Светът ставаше все по-сложен и опасен. В Азия се надигаше ядрена параноя. Борджия беше последният човек, който можеше да управлява страната по време на кризисна ситуация.
— Добре ли сте, сенаторе?
— Не, по дяволите! Що за въпрос?
— Извинете, сър.
— Млъкни и карай!
Шофьорът се усмихна. Дийн Дисангро работеше за Чейни от шестнайсет години и го обичаше като роден баща.
— Какво толкова важно е станало, че НАСА ме вика в Годард в неделя?
— Нямам представа. Вие сте сенатор. Аз съм само един нископлатен служител…
— Затваряй си устата. Ти знаеш повече от някои чучела в конгреса.
— Вие сте връзката с НАСА, сър. Очевидно е станало нещо важно, за да ви повикат в почивен ден.
— Благодаря, Шерлок Холмс. Дай ми монитора с новините.
Шофьорът му подаде устройството с размерите на лист хартия, което вече беше нагласено на „Вашингтон Поуст“. Чейни прегледа заглавията за подготовката на мирното ядрено учение в Азия. „Грозни насрочва събитието за седмицата преди Коледа. Хитро. Несъмнено се надява да развали празничното настроение“ — помисли Чейни и сложи монитора на седалката до себе си.
— Как е съпругата ти? Трябва да роди скоро, нали?
— След две седмици.
— Чудесно — усмихна се Чейни и избърса още една сълза от зачервените си очи.
НАСА: Космически център „Годард“
Грийнбелт, Мериленд
Сенатор Чейни усети върху себе си обезпокоените погледи на хората от НАСА, ИИРС и Аресибо. Прегледа информацията от двайсет страници я се прокашля. Останалите мълчаха.
— Абсолютно сигурни ли сте, че радиосигналите са от космоса?
— Да, сенаторе — отговори Брайън Додс, директорът на НАСА.
— Но не сте определили източника им?
— Още не, сър. Сигурни сме, че източникът е планета в пояса на съзвездието Орион, намираща се на разстояние хиляда и петстотин — хиляда и осемстотин светлинни години от Земята.