Денят на змията
- Автор: Олтън Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Денят на змията». Краткое содержание книги:
Мик затвори очи и бавно пое въздух.
Доминик чу бръмченето на касетофона и се изкашля, за да го заглуши.
Мик отвори очи. Погледът му бе омекнал.
— Знаеш ли какво е „Попол-вух“?
— Знам, че е историята на сътворението на маите. Нещо като Библията.
Той кимна.
— Маите вярвали в пет слънца или пет велики цикъла на сътворение. Петият и последният ще свърши на двайсет и първи декември — деня на тазгодишното зимно слънцестоене. Според „Попол-вух“ вселената се състои от Надземен, Среден и Подземен свят. Надземният представлява Небето, а Средният — Земята. Маите наричали Подземния свят Шибалба — мрачно и зловещо място, управлявано от Хуракан, богът на смъртта. В легендата на маите се твърди, че великият учител Кукулкан водил дълга космическа битка с Хуракан, противопоставяйки силите на доброто и светлината срещу мрака и злото. Там пише, че четвъртият цикъл е свършил внезапно, когато Хуракан предизвикал потоп, който залял света. Английската дума „хърикейн“, ураган, е сродна на името Хуракан. Маите вярвали, че в мощен водовъртеж съществува демонично създание. Ацтеките вярвали в същата легенда, само че името на великия им учител е Кецалкоатъл, а подземното божество е Тецкатилпока — в превод „Димящо огледало“.
— Чакай малко, Мик. Зарежи легендата на маите. Искам да се съсредоточиш върху фактите около календара и каква е връзката му със сигналите от космоса.
Черните му очи блеснаха като лазери от оникс. Погледът му я накара да се изтръпне.
— Не мога да обсъдя научните факти в подкрепа на предсказанието за Деня на Страшния съд, без да обясня мита за сътворението на маите. Всичко е свързано. Около маите съществува парадокс. Повечето хора мислят, че те са били обитаващи джунглата диваци, които са построили няколко прекрасни пирамиди. Истината е, че маите са били невероятни астрономи и математици и са притежавали изумителни познания за съществуването на нашата планета в галактиката. И именно тези познания са им позволили да предскажат подреждането на планетите, довело до вчерашния радиосигнал.
— Не разбирам…
Мик се размърда неспокойно, стана и отново започна да крачи из стаята.
— Разполагаме с доказателства, които показват, че маите и предшествениците им олмеките са използвали галактиката Млечен път като основен небесен ориентир, за да направят изчисленията в календара си. Млечният път е спирална галактика, около сто хиляди светлинни години в диаметър, съставена от приблизително двеста милиарда звезди. Нашето слънце е разположено в един от ръкавите — на Орион, и се намира на трийсет и пет хиляди светлинни години от центъра на галактиката — гигантска черна дупка, минаваща през съзвездието Стрелец. Центърът на галактиката функционира като небесен магнит, който притегля Млечния път в мощен водовъртеж. Слънчевата ни система се върти около центъра на галактиката със скорост двеста и шестнайсет километра в секунда. Въпреки тази скорост, Земята се завърта около Млечния път за цели двеста двайсет и шест милиона години.
„Лентата на касетофона ще свърши“ — помисли Доминик.
— Мик, сигналът…
— Имай търпение. Като се движи в галактиката, нашата слънчева система описва широк четиринайсет градуса кръг, наречен еклиптика. Еклиптиката пресича Млечния път така, че периодично се изравнява с централната изпъкнала част на галактиката. Когато гледали небето нощем, маите виждали тъмна ивица или продълговата лента от гъсти междузвездни облаци, започваща там, където еклиптиката пресича Млечния път в съзвездието Стрелец. В мита за сътворението в „Попол-вух“ се говори за тъмната ивица като за Черния път или Шибалба Би — проход с формата на гигантска змия, свързваща живота и смъртта, Земята и Подземния свят.
— Всичко това е много интересно, но каква е връзката с космическия радиосигнал?
Мик спря да крачи.
— Доминик, радиосигналът не е произволна емисия, излъчена напосоки във вселената, а умишлено е бил насочен към нашата слънчева система. От техническа гледна точка, не можеш да излъчиш радиосигнал през половината галактика и да се надяваш, че той някак ще успее да стигне до определена точица от планетарен прах като Земята. Колкото по-надалеч пътува сигналът, толкова повече се пречупва и губи сила. Радиоемисията, която са засекли в ИИРС, е изключително мощна и прецизно насочена. Това показва, че на онзи, който е изпратил сигнала, е било необходимо определено галактическо подреждане, един вид небесен коридор, провеждащ сигнала от източника му към Земята. Сигналът е пътувал през космически коридор. Не мога да обясня защо и как, но почувствах, когато порталът на този коридор започна да се отваря.