Денят на змията
- Автор: Олтън Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Денят на змията». Краткое содержание книги:
Астрофизикът Артър Кравиц влезе в кабинета на директора.
— Господи, Боб, изглеждаш ужасно.
— Това е от проклетия ми синузит. Днес е първият ден на есента, а главата ми вече ще се пръсне от болка. Руските астрономи приключиха ли с голямата сателитна чиния?
— Преди десетина минути. Какво става?
— Току-що получих спешно обаждане от НАСА. Изглежда, са изгубили връзка с „Плутон Експрес“ и искат да я намерим. В момента записват на компютъра ти последните известни координати на сондата и искат да използваме голямата чиния, за да изпратим радиосигнали в космоса. Ако ни провърви, ще засечем отразения сигнал, който НАСА ще може да улови с голямата си чиния в Голдстоун.
— Добре. А ИИРС? Знаеш, че Кени Уонг ще иска да слуша, използвайки приемниците на ИИРБРИП. Дали ще бъде проблем, ако…
— Не ми пука, Артър. Щом хлапето иска да пропилее живота си в очакване извънземните да се обадят, все ми е едно. Ако ти трябвам, ще бъда в кабинета си.
Когато решиха да направят най-мощния радиотелескоп на света, учените в колежа по инженерство Корнел години наред търсиха място, което представлява природна геологическа котловина с приблизителните размери на гигантска рефлекторна паница. Мястото трябваше да е под юрисдикцията на Съединените щати и тъй като чинията нямаше да се движи, да е колкото е възможно по-близо до екватора, така че луната и планетите да са точно отгоре. Издирването ги доведе до варовиковата карстова планинска верига в северната част на Пуерто Рико — изолиран район с дълбоки долини, обградени от високи хълмове, които щяха да предпазват телескопа от странични радиосмущения.
Завършен през 1963-та и усъвършенстван през 1974-та, 1997-а и 2010-а година, телескопът в Аресибо приличаше на огромна извънземна постройка от бетон и стомана. Чинията с диаметър триста метра, направена от четирийсет хиляди перфорирани алуминиеви плоскости, бе обърната с вдлъбнатата част нагоре и изпълваше цялата карстова долина с форма на вулканичен кратер, досущ гигантска купа за салата, дълбока петдесет метра. На сто и трийсет метра над центъра се извисяваше азимутното рамо на телескопа и втора, и трета чиния. Шестстотинтонната мрежа се крепеше на дванайсет кабела, закачени на три огромни кули с форма на обелиски и многобройни блокове, разположени по периметъра на долината.
На склона на хълма бе построена лаборатория — многоетажна бетонна конструкция, където се намираха компютрите и техническото оборудване. До лабораторията имаше четириетажна жилищна сграда с апартаменти за персонала, трапезария, библиотека, басейн и тенискорт.
Гигантският телескоп в Аресибо бе предназначен за употреба в четири области. Радиоастрономите го използваха, за да анализират природната радиоенергия, излъчвана от галактики, пулсари и други небесни тела, намиращи се на милиони светлинни години. Радарните астрономи идваха в Аресибо, за да улавят мощни лъчи радиоенергия от обекти в Слънчевата система, а после записваха и изследваха ехото. А учените, изучаващи атмосферата, използваха телескопа, за да изучават йоносферата на Земята, анализирайки динамичното й взаимодействие с планетата.
Последната научна област включваше програмата ИИРС или „Издирване на извънземни разумни същества“. Целта й беше да търси интелигентен живот в космоса, прилагайки двустранен подход. Първият беше да изпраща радиосигнали в пространството с надеждата, че един ден някой интелигентен вид ще получи посланието ни за мир. Вторият подход се състоеше в приемане на радиовълни от космоса в опит да се различи интелигентна схема, която да докаже, че хората не са сами във вселената.
Астрономите смятаха, че ловът на радиосигнали от безкрайния Космос е все едно да търсиш игла в копа сено. За да улеснят издирването, професор Франк Дрейк и колегите му от проекта „Озма“, създателите на ИИРС, стигнаха до извода, че интелигентният живот, съществуващ в космоса, трябва да е свързан с водата. Астрономите изградиха хипотезата, че извънземният разум би трябвало да излъчва сигнали с честота 1.42 гигахерца — точката в електромагнитния спектър, в която от водорода се освобождава енергия. Дрейк нарече района Извора и оттогава мястото се превърна в ловно поле за междузвездни радиосигнали.
Проектът ИИРС включваше спомагателната програма ИИРБРИП или „Издирване на извънземни радиоемисии от близки, развити интелигентни популации“. Тъй като телескопът беше зает през повечето време и използването му беше скъпо, екипът на ИИРС просто прикрепяше приемниците си към огромната чиния по време на всички наблюдения. Главното препятствие пред учените от ИИРС беше, че нямаха право на мнение какво да слушат. Домакинът избираше мишените им.