Денят на змията
- Автор: Олтън Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Денят на змията». Краткое содержание книги:
Кени Уонг стоеше на железобетонната площадка за наблюдение пред огромните прозорци на лабораторията. Недоволният стажант от Принстън се бе облегнал на предпазните перила и се бе вторачил в плетеницата от метал и кабели, висящи над центъра на голямата чиния.
„Шибаната НАСА! Не стига, че намалиха финансирането ни, а сега искат времето на телескопа, за да търсят проклетата си сонда…“ — мислеше той.
— Хей, Кени…
„Прикрепянето на приемници е просто загуба на време, дори ако не бяхме в Извора. По-добре да отида на плажа — и без това тук не правя нищо…“
— Кени, ела тук! Заболя ме главата, от апаратурата ти.
— Какво?
Уонг се втурна в лабораторията. Пулсът му се учести, когато до слуха му достигна звук, какъвто не бе чувал никога.
— Проклетият ти компютър пиука така от пет минути. — Артър Кравиц го погледна гневно. — Изключи го, защото ме побърква.
Кени мина покрай него и бързо написа командите, активиращи търсенето и идентификационната програма на компютъра. Програмата ИИРБРИП анализираше едновременно 168 милиона честотни канали на всеки 1.7 секунди.
„СИГНАЛ: ОТКРИТ“
— Боже господи!…
Кени хукна към спектралния анализатор. Сърцето му биеше като обезумяло. Той се увери, че аналоговият сигнал се записва и форматира в дигитален.
„СИГНАЛ: НАСОЧЕН“
— Господи! Това е истински сигнал, по дяволите! Мамка му, Артър, трябва да се обадя на някого да потвърди сигнала, преди да сме го изгубили.
Артър се засмя истерично.
— Кени, това е сондата „Плутон“. НАСА сигурно я е намерила.
— Какво? По дяволите! — Кени се отпусна на стола. — Господи, за секунда…
— За секунда приличаше на смахнат. Успокой се, а аз ще се свържа с НАСА за потвърждение.
— Добре.
Физикът натисна клавиша за директна видеовръзка с НАСА. На монитора се появи лицето на доктор Армънтраут.
— Артър, радвам се, че те виждам. Благодаря, че ни помагате.
— Няма за какво. Виждам, че вече сте възобновили връзката с космическата сонда „Плутон“.
— Не. Сондата мълчи. Какво те кара да мислиш, че сме я засекли?
Кени се втурна към монитора.
— НАСА, тук е Кени Уонг от ИИРС. Уловихме радиосигнали от космоса. Помислихме, че са от сондата.
— Не идват от нас. Не забравяйте, че сондата „Плутон“ използва некодиран носител и може да се намесят много пакостници. Каква е честотата на сигнала?
— Чакай малко. — Кени се върна при компютъра си и написа поредица от команди. — 4320 мегахерца. По дяволите, Артър, този микровълнов обхват е твърде висок, за да бъде излъчван от базирани на Земята телекомуникации или дори от геосинхронен сателит. Чакай, ще пуснем сигнала през високоговорителя, за да го чуваме.
— Чакай, Кени…
От тонколоните се разнесе пронизителен, писклив звук. Силата му строши очилата на Артър. Стъклата на прозорците изтракаха.
Кени издърпа кабела и потърка кънтящите си уши.
Артър се вторачи в стъклата в ръцете си.
— Невероятно! Каква е силата на сигнала? Откъде идва?
— Опитвам се да установя източника, но силата е извън обхвата ми. Става дума за ясен и чист сигнал, около хиляди пъти по-силен от всичко, което сме излъчвали от Аресибо. — По гърба на Кени полазиха хладни тръпки. — По дяволите, Артър, това е…
— Успокой се. Първо потвърди сигнала. Започни с астрономическата обсерватория в Ню Мексико. Аз ще се свържа с Охайо…
— Артър…
Кравиц се обърна към монитора на видеовръзката.
— Кажи, Джереми.
— Артър, току-що потвърдихме сигнала.
— Потвърдили сте го… — Главата на Кравиц се замая. — Установихте ли източника?
— Още работим по въпроса. Има много силни смущения заради…
— Артър, имам хипотетична траектория! — Развълнуван, Кени скочи от стола. — Сигналът се излъчва от съзвездието Орион, някъде от пояса му.
Чичен Ица
Полуостров Юкатан
16:00 ч.
Чичен Ица, древният град на маите, разположен в низините на полуостров Юкатан, е едно от великите чудеса на света. На това място в джунглата има неколкостотин постройки на дванайсет хиляди години. Някои от храмовете и светилищата имат най-сложните релефи в цяла Централна Америка.