Денят на змията
- Автор: Олтън Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Денят на змията». Краткое содержание книги:
Градът е построен през 435 г.сл.Хр. Бил е изоставен за известно време, после го открива племето ица, което говори езика на маите и живее там до края на VIII век, когато толтеките мигрират на изток от Теотихуакан. Под наставленията и ръководството на великия учител Кукулкан двете култури се смесват и градът процъфтява и става религиозен, церемониален и културен център. След смъртта на Кукулкан през XI век Чичен Ица запада. Жителите му обедняват и мизерията и отчаянието ги довеждат до практикуването на сатанински форми на човешки жертвоприношения. През XVI век остатъците от тази култура бързо се предават на испанската власт.
Доминиращата постройка в Чичен Ица безспорно е великолепната пирамида на Кукулкан. Наречена от испанците „Ел Кастильо“, тази висока пирамида на девет тераси се извисява на трийсет метра над земята.
Кукулкан е нещо повече от пирамида. Това е календар от камък. На всяка от четирите страни има деветдесет и едно стъпала. Заедно с площадките, общият им брой е 365 — колкото са дните в годината.
За археолозите и учените кървавочервената пирамида остава загадка, защото проектирането й показва изумителни познания по астрономия и математика, съперничещи на съвременните. Пирамидата е обърната така, че два пъти в годината, в деня на пролетното и есенното равноденствие, по северната фасада започват да пълзят странни сенки. Когато в късна есен слънцето залязва, надолу по стъпалата започва да пълзи огромна сянка на змийско тяло, докато се срещне със скулптурата на главата си, намираща се в основата на пирамидата. През пролетта сянката слиза по фасадата, а през есента се изкачва.
На върха на пирамидата има четиристенен храм, първоначално използван за култови ритуали, а по-късно, след смъртта на Кукулкан, за човешки жертвоприношения. Вероятно построена през 830 г.сл.Хр., пирамидата е изградена върху много по-стара постройка, до чиито останки може да се стигне само през вход в северната стена. Тесният тунел води към стръмно стълбище. Варовиковите стъпала са хлъзгави от влагата. Долу има две тесни вътрешни помещения. В първото се намира полулегналата фигура на Чак Муул — статуя от времето на маите, която крепи церемониално блюдо, където са слагали сърцата на принесените в жертва хора. Във второто помещение има трон, на който седи червен ягуар със зелени очи.
Брент Накамура се вторачи в морето от изнемогващи от горещината тела в екрана на видеокамерата си. „Господи, тук има поне сто хиляди души. Ще чакам часове.“
Той отново насочи камерата към северната фасада и я фокусира върху опашката на змията, която продължаваше двеста и две минутното си пътешествие нагоре по варовиковата стена на пирамидата на възраст хиляда и двеста години.
Във влажния въздух се разнасяше парливата миризма на човешка пот. Накамура засне двойка канадци, които се караха с пазачите на парка, после изключи камерата, защото един германски турист и семейството му го блъснаха, за да минат покрай него.
Той погледна часовника си и реши, че е най-добре да заснеме свещения жертвен кладенец „сеноте“, докато още има светлина, и тръгна по пътеката, вървяща успоредно на северната стена на храмовата пирамида на Кукулкан. Това беше единственият начин да мине напряко през джунглата, за да отиде до жертвения кладенец на маите.
След пет минути стигна до широката шейсет метра яма, където бяха принасяни в жертва хиляди девственици, и погледна надолу. Тъмната, засипана от векове с тиня, камъни и мръсотия, бълбукаща кална дупка на дълбочина двайсет метра вонеше на застояло.
Далечен тътен го накара да вдигне глава към небето.
„Странно — помисли той. — Няма облаци. Може да е реактивен самолет.“
Звукът се засили. Туристите се заспоглеждаха неспокойно. Една от жените изпищя.
Накамура погледна в жертвения кладенец и видя, че по повърхността на водата се разпространяват кръгове.
„Мамка му! Земетресение!“
Ухили се от вълнение и насочи камерата към отвора на ямата. Бе преживял голямото земетресение в Сан Франциско през 2005 и няколко труса нямаше да го уплашат.
Тълпата се разпръсна. Едни хукнаха към изхода на паркинга, други започнаха да пищят, когато земята под краката им се разтресе.
Усмивката на Накамура замръзна.
В ямата се развихри водовъртеж.
И в същия миг трусовете спряха така внезапно, както бяха започнали.