Денят на змията
- Автор: Олтън Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Денят на змията». Краткое содержание книги:
Додс стана. Беше висок повече от метър и осемдесет и тежеше над сто килограма. Приличаше по-скоро на борец, отколкото на учен.
— Хората трябва да разберат, че имаме работа с интелигентен вид, много превъзхождащ нашия и успял да установи контакт с нас. Каквито и да са и където и да се намират, тези същества са твърде далеч, за да ни посетят. С монтирането на телескопа на луната ние ще можем да общуваме с тях. Може би ще се учим от тях, ще разменяме технологии и ще разберем по-добре вселената и дори собствения си произход. Откритието ще сплоти човечеството и може да се окаже катализаторът, който ще отклони вниманието от ядреното самоунищожение. — Додс погледна Чейни в очите. — Сенаторе, извънземните се обадиха и е жизненоважно за бъдещето на човечеството да им отговорим.
7.
26 септември 2012 г.
Маями, Флорида
Във фоайето на седмия етаж имаше петима пациенти. Двама седяха на пода и играеха шах, а трети спеше на дивана. Четвъртият стоеше на прага и чакаше рехабилитационния екип да го заведе на сутрешния терапевтичен сеанс.
Петият пациент стоеше неподвижно пред телевизора, монтиран над главата му, и слушаше как президентът Малър възхвалява огромните усилия на мъжете и жените от НАСА и ИИРС. Президентът развълнувано говореше за световен мир и сътрудничество, за международна космическа програма и за въздействието й върху бъдещето на човечеството. Заяви, че настъпвала нова епоха, защото хората вече не били сами във вселената.
За разлика от милиардите други зрители, гледащи на живо световната конференция, Майкъл Гейбриъл не се зарадва, а се натъжи от онова, което чу. Черните му като абанос очи не мигнаха. Тялото му беше сковано и неподвижно. Безизразното му лице не се промени дори когато на екрана се появи Пиер Борджия. Беше трудно да се каже дали Мик дори диша.
Доминик влезе във фоайето, спря и се вгледа в пациента си, който гледаше извънредното новинарско предаване, после провери дали бялата престилка скрива касетофона, прикрепен към фланелката й.
Пак отиде до Мик.
Пръстите им се преплетоха.
— Мик, искаш ли да изгледаш това до края, или може да поговорим?
— При мен — отговори той, тръгна по коридора и влезе в стая 714.
Закрачи из килията си като животно в клетка — опитваше се да осмисли хиляди детайли едновременно.
Доминик седна на леглото.
— Ти знаеше, че това ще се случи, нали? Как, Мик? Откъде знаеше?
— Не знаех какво, а че само нещо ще се случи.
— Но си знаел, че ще е небесно явление, нещо, свързано с равноденствието. Мик, стига си обикалял. Не мога да разговарям така. Ела тук. Седни до мен.
Той се поколеба, после седна. Ръцете му трепереха.
— Кажи.
— Усещам го, Дом.
— Какво усещаш?
— Не знам… Не мога да го опиша. Там горе има някакво присъствие. Още е далеч, но се приближава. И по-рано съм го усещал, но никога толкова силно, колкото сега.
Тя докосна косата му.
— Опитай да се отпуснеш. Хайде да поговорим за онези радиосигнали от космоса. Искам да ми кажеш откъде знаеше, че ще се случи това най-голямо събитие в човешката история.
Мик вдигна глава и я погледна. Очите му бяха изпълнени със страх.
— Това е нищо. Само началото на края. Най-голямото събитие ще се случи на двайсет и първи декември, когато ще умрат милиарди хора.
— Но откъде знаеш? Знам какво пише в календара на маите, но ти си твърде интелигентен, за да повярваш на предсказание отпреди три хиляди години, без да разполагаш с научна информация, която да го подкрепи. Обясни ми фактите, Мик. Без фолклора на маите, само доказателствата.
Той поклати глава.
— Точно затова те помолих да прочетеш дневника на баща ми.
— Започнах, но предпочитам да ми обясниш всичко лично. Последния път, когато разговаряхме, ти ме предупреди за някакво уникално подреждане на планетите, свързано със Земята, което ще започне в деня на есенното равноденствие. Обясни ми го.