В руините на Париж
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Иванова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «В руините на Париж». Краткое содержание книги:
И действително Гърк отново загуби равновесие, точно когато беше на около метър над дъното на реката. Гномът се търкулна по гръб и падна в калта. Тресавището беше достатъчно дълбоко, за да потъне изцяло в него. Но това трая само миг. После Гърк скочи отново, вдигна двете си ръце към лицето, та да избърше тинята от устата, носа и очите си и започна да ругае с всичка сила. Изглежда беше стъпил на здрава почва, но беше потънал до кръста в кафявата, зловонна каша.
Черити наблюдава Гърк няколко секунди, изпълнена със злорадство, после продължи да пълзи внимателно нататък и също смръщи лице от отвращение, когато застана до колене в тинята. Тя беше неприятно топла и лепкава. Може би, помисли си тя ужасено, се бяха приближили повече, отколкото предполагаха, до отговора на въпроса защо тук долу няма никакъв живот.
Позволи си още половин минута лукса да наблюдава ругаещото джудже, преди да се обърне отново към останалите. Нет и Скудър бяха се отдалечили на няколко крачки и пак се бяха спрели, за да огледат внимателно отсрещния бряг.
От другата страна не се виждаше никакво движение. Въпреки това Черити изпитваше безпокойство, което се засилваше с всеки изминал миг. Направи нова крачка и пак усети, че тинята, през която газеха, не беше обикновена тиня, а някаква кафява субстанция, която се носеше надолу доста лениво. И когато се съсредоточи, на Черити й се стори, че долавя някакво вибриране или пулсиране, нещо като почти неуловимото, безкрайно бавно туптене на някакво далечно, гигантско сърце.
В първия момент понечи да отхвърли тази мисъл като съвършено неуместна, после обаче осъзна, че не за пръв път я обзема подобно чувство: да си спомня за нещо, за което изобщо не може да си спомня, защото никога не го беше преживявала досега. За пръв път това се случи с езика: отделни думи и понятия на мороните докосваха нещо у нея, сякаш дълбоко, дълбоко в същината й се крие някакво прастаро познание, което беше не придобито, а наследено.
Успя най-сетне да прогони тази мисъл и продължи да върви напред, след само две крачки спря отново. Скудър и Нет също застинаха неподвижни по местата си.
Сиво-кафявата тиня се раздвижи. Лениво, мъчително вълнение докосна повърхността й; бавното, плъзгащо се движение на проблясваща вълна, сякаш нещо се приближава, пълзейки съвсем близо до повърхността.
И после, още в следващия миг, реката експлодира.
Там, където до този миг беше властвало измамно спокойствие, сега изведнъж бликнаха пет-шест врящи гейзера, пръскащи изригвания от сиво-кафявата тиня, които ги облъхнаха с отвратителна, мокра топлина и ги принудиха да залитнат назад. И сред тези изригващи тиня вулкани внезапно се появиха тъмни многокраки фигури!
Черити изкрещя, когато сухите ръце на някаква мравка посетиха към нея и я сграбчиха подобно на стоманени клещи. Тя се опита да се изтръгне, но силите й не бяха достатъчни. Чудовището я вдигна нагоре без никакво видимо усилие, притисна ръцете й към тялото и изви дясната й ръка, когато се опита да насочи оръжието си към него. Тя успя да натисне спусъка, но отровнозеленият лазерен лъч се плъзна безобидно покрай тялото на мравката и превърна тинята зад нея в облак пара.
Черити се съпротивляваше, мяташе се отчаяно, но като единствен успех пожъна само пронизваща болка в десния глезен. Дланите й опипаха безпомощно колана, потърсиха безуспешно начин да извадят второто оръжие, което носеше със себе си, но се натъкнаха на нещо друго.
Мравката издаде пронизителен писък, когато лявата ръка на Черити включи защитната броня на тялото си и петдесетте хиляди волта пронизаха чудовището. То отпусна хватката си. Замириса на изгорял хитин.
Черити се отдръпна с отчаяно усилие, падна тромаво в тинята и успя да се изправи едва в последния миг. Нападна я втора мравка, която бе оттласната подобно на първата. Но синият, пращящ лъч беше вече отслабнал и вторият нападател не остана да лежи неподвижно на земята, както предшественика си, а само след половин секунда успя с усилия да се изправи отново на крака. Той не се хвърли отново в атака, а само застана изправен, поклати глава с движение, което потискащо напомняше човешки жест, и после отново се свлече долу.
Черити бързо измъкна второто си оръжие, освободи предпазителя и започна да стреля безогледно, когато долови някакво движение с крайчеца на окото си. Лазерният лъч прониза нагръдника на мравката и светкавично освободи енергията си във вътрешността й. Чудовището експлодира, но зад него вече друга мравка се готвеше да се хвърли в атака. Черити застреля и нея и рязко се обърна назад.