Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Всичко би трябвало да свърши дотук — но в нетърпението си да докопа плячката, кучето също загуби равновесие. Не беше свикнало с меката, влажна почва на оазиса, затова не намери опора, преметна се презглава, блъсна се в едно дърво и гръбнакът му глухо изпука. То излая яростно, но стремежът веднага да скочи на крака само усложни положението, докато драскаше с лапи по нестабилната опора. Кейл бягаше към езерото в центъра на оазиса и вече имаше петнайсет метра преднина преди звярът да се изправи и да го подгони. Ала гонитбата нямаше да трае дълго — кучето тичаше четири пъти по-бързо от изтощеното момче. Дистанцията намаляваше бързо и песът вече се готвеше за скок, когато Кейл се хвърли напред, описа дълга дъга във въздуха и с плясък се вряза във водната повърхност.
С разочарован вой кучето спря на ръба. После дотича още едно и още едно — всичките лаеха със свирепа омраза, ярост и гняв, сякаш предвещаваха края на света.
Минаха пет минути преди Следотърсача и неговите хора да пристигнат с понитата си и да заварят кучетата край езерото, което напояваше оазиса. Все още лаеха, но не се виждаше нищо. Следотърсача постоя на брега, като се оглеждаше замислено. Грозното му лице бе потъмняло от безсилие и подозрителност. Най-сетне един от хората му проговори:
— Сигурен ли сте, че са те, Изкупителю? Тия глупаци — човекът кимна към кучетата — и друг път са се подлъгвали да погнат елен или дива свиня.
— Млъквай — тихо изрече Брунт. — Може все още да са тук. Чух, че били добри плувци. Разположете пазачи с най-добрите кучета около езерото. Ако са тук, ще ги хвана. Но за Бога, Кейл не бива да пострада.
Всъщност Брунт не бе казал на хората си измислицата на Лорд-Боеца за заговор срещу Първосвещеника. Но и не беше излъгал в разговора си с Боско. Хората му наистина кипяха от гняв, ала щяха да изпълнят всяка заповед просто защото е издадена от него. Вярата, че е единственият прост Изкупител, посветен в страшната заплаха срещу Първосвещеника, го караше да изпитва още по-дълбока обич към Негова Святост и той не желаеше да прахосва тази обич като я сподели с другите.
Брунт кимна — едва забележимо — и след миг хората около него се раздвижиха. Час по-късно оазисът беше стегнат в плътен обръч.
В тайния коридор в Светилището Рива беше заспала. Клайст ловеше плъхове, а Хенри Мъглата гледаше девойката, заинтригуван от нейните странни извивки, и освен глада и страха изпитваше озадачаващи нови усещания. А имаше основания да се страхува. Изкупителите никога не прекратяваха издирването на бегълци, колкото и време да минеше. Когато ги хванеха, така ги измъчваха за назидание, че кръвта на всички послушници замръзваше за хиляда години, сърцата им спираха, а косите им настръхваха като бодли на таралеж. Мъчителната жестокост на наказанието и бавната им смърт се превръщаше в легенда.
Макар да се разсейваше с лова на плъхове, Клайст изпитваше почти същия страх. Другото общо чувство бе нарастващото подозрение, че Кейл вече е на половината път към Мемфис и няма да се върне. Всъщност Клайст изобщо не се съмняваше в това и дори верният Хенри Мъглата се чудеше как ще постъпи Кейл. Винаги бе искал да дружи с него, макар да нямаше представа защо. Страхът от анатемата на Изкупителите срещу приятелството караше послушниците да се пазят един от друг. Изкупителите често залагаха клопки. Някои момчета, надарени с обаяние и коварство бяха обучавани от свещениците как да развият още повече тези си качества. Наричаха ги „пилета“. Те подтикваха наивниците към доверие, разговори, игри и други признаци на приятелство. Който се поддадеше на изкушението, получаваше трийсет удара с бодлива ръкавица пред цялото спално помещение и оставаше там да кърви двайсет и четири часа. Но дори и тия ужасни последствия не възпираха някои послушници да стават неразделни приятели и съюзници в жестоката битка да оцелеят или да потънат във вярата на Изкупителите.
Но когато ставаше дума за Кейл, Хенри Мъглата се питаше дали между тях има истинска дружба. Хенри бе вършил какво ли не, за да заинтригува Кейл — разиграваше пред него обичайното си нахалство към Изкупителите, като се надяваше да го впечатли с дързост и остроумие. Но месеци наред оставаше с чувството, че Кейл не разбира постъпките му, или ако разбира, пет пари не дава за тях. Лицето на Кейл винаги изразяваше едно и също: студена и мълчалива бдителност. Той не даваше изблик на чувствата си при каквито и да било обстоятелства. Не личеше победите в обучението да му доставят удоволствие, също както жестоките наказания, на които често го подлагаше Боско, сякаш не му причиняваха болка. Не можеше да се каже, че послушниците се страхуваха от него, но не го и обичаха. Никой не можеше да разбере що за стока е; нито се бунтуваше, нито спадаше към най-правоверните. Оставяха го на мира и по всичко изглеждаше, че това му допада.