Евангелието на Луцифер
- Автор: Кристофър Пол
- Серия: Фин Райън #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Евангелието на Луцифер». Краткое содержание книги:
— Давай, давай, давай! — викаше Хилтс и тя продължи. Зад нея се чу остър кашлящ звук, двигателят на хеликоптера прекъсна, после пак се изкашля, сетне отново прекъсна. — Мисля, че съм уцелил ротора!
Фин кимна механично и продължи да тича, вече в тесния процеп в началото на каньона, и излезе на открито в пустинята. Малкият аероплан ги чакаше на около трийсетина метра. От хеликоптера нямаше следа.
Тя се спря ужасена. Тъмна пелена закриваше слънцето и се издигаше като непреодолима вълна, висока триста метра.
— Виж!
— Пясъчна буря! — изкрещя Хилтс. — Бягай към самолета!
Фин се затича още по-силно, дробовете й се пръскаха, сърцето й щеше да изскочи от гърдите. Стигна сянката на крилото, мушна се под него и дръпна силно вратата на малкия аероплан. Вятърът, шибащ гърба й, бе нажежен и наситен с песъчинки, които я изгаряха, забиваха се в кожата й и деряха ръцете й. Звукът от съприкосновението им с крилата и корпуса бе като от трескаво барабанене на милион костеливи пръстчета. Те сякаш предричаха мъчителния задушаващ край в нагорещената пещ на огромното тъмно нещо, надвиснало зад нея като великанско създание, изчадие или демон на пустинята.
Тя се метна в самолета и затръшна вратата в момента, в който Хилтс се настани до нея. Той тутакси се зае с подготовката за излитане, включи бутона за задкрилките, после натисна смукача между седалките и стартера едновременно. Двигателят се включи с рев. Той освободи спирачката и бутна дросела силно напред с лявата ръка, докато с дясната държеше лоста за управление. Гигантското витло се завъртя и сякаш ги засмука напред към скалната стена.
— Няма ли да завиеш?! — извика Фин, без да откъсва очи от скалата на по-малко от двеста метра пред тях.
— Няма време! Движи се като сомнамбул! — обясни той и бутна дросела още по-напред. Самолетът се засили по пясъчната повърхност, а помитащата буря се приближаваше отдясно на Фин, закривайки цялото й зрително поле.
— Дали ще успеем?
— Мисли възвисяващо!
Хеликоптерът се появи над върха на скалата и се спусна точно пред тях. Фин видя пламъчето от двуцевното оръдие, което се стрелна под носа и изведнъж земята пред малкия им самолет бе надробена на парчета.
Хилтс наклони рязко лоста за управление, залепи за пода десния педал за завиване и бутна дросела докрай. Самолетът зави надясно и се отлепи от земята, а хеликоптерът се плъзна наляво и се устреми директно към приближаващия се фронт на бурята. Зад тях се чу рязко издрънчаване и на Фин й се стори, че гигантска ръка сграбчи самолета и го разтърси. После бурята удари и те изчезнаха в лакомата й паст.
Летяха насред вихрушката на сляпо, издигаха се отчаяно, докато не се извисиха над ужасния, тъмен вихър и не видяха отново слънцето. Под тях бурята беше като повърхността на някакво черно кошмарно море, накъсвана от стрелите на светкавиците.
— Ама че буря! — промърмори Фин, загледана надолу.
— Смахната работа — съгласи се Хилтс и кимна, докато проверяваше уредите. — Търкането на песъчинките предизвиква светкавиците. Както и всякакви други магнитни смущения.
— Там долу ти летеше право срещу хеликоптера. Не зави.
— Тази машина се носи като вятър, но бавно завива, а и бездруго може да се каже, че „Мил-24“ е най-слабо маневреният хеликоптер, създаван от руснаците. Завива на голям полукръг. Знаех, че имаме мощност да се издигнем.
— Знаеше?!
— Надявах се — ухили се Хилтс.
— Мисли възвисяващо?! Само това ли можа да измислиш?
— По-добре е от: „Кажи си молитвата!“ — изкиска се Хилтс, — което беше единствената алтернатива.
— Ами хеликоптерът? Дали ще ни преследват?
— Не. Нямат време да се издигнат. Онзи тип Насиф ще трябва да го кара по земята. И дори тогава може да се наложи да повика помощ по радиостанцията.
— А сега какво ще правим? Не можем да се върнем в базата.
— Има едно старо летище в Аян ал Газал, на което може да заредим и да прелетим над границата с Египет.
— А после?
— Трябва да помислим. Кайро. Посолството. Нови паспорти. Може да се обадим на приятелчето ти Мики Сърцето.
— Или да се опитаме да разберем с какво се е занимавал Педраци.