Евангелието на Луцифер
- Автор: Кристофър Пол
- Серия: Фин Райън #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Евангелието на Луцифер». Краткое содержание книги:
— Отишли сте в Швейцария, Лозана — услужливо подсказа Фин.
— А след войната в Америка, после Канада и Израел за известно време. Ала колкото съм евреин, толкова съм и италианец и ме замъчи носталгията. Чух, че вилата е обявена за продан и купих това, което някога ми принадлежеше. Педраци я беше кръстил на себе си, но го изтрих.
— Странстващият евреин се върна у дома — изрече с усмивка Хилтс.
— Нещо такова — кимна Вергадора. Той допи кафето си и остави чашата на подноса. Облегна се на стола, бръкна в джоба, извади стара лула и я запали с помощта на кухненския кибрит, който измъкна от другия джоб. Дръпна силно и се чу шумно гъргорене. Приликата с Толкин бе поразителна. — Е — лулата вече пушеше и изпускаше облаци от ароматен дим към пожълтелия от никотина таван, — явно бяхте изненадани да видите фамилния ми герб над камината, следователно това не е причината за посещението ви. Понеже сте американци и скоро сте били в Либийската пустиня, мога само да предполагам, че сте част от така наречената археологическа експедиция на онзи клоун Ролф Адамсън, за която протръбиха по телевизията. Прав ли съм?
— Така наречената? — повтори Фин.
— Ролф Адамсън е толкова археолог, колкото съседа, който си копае помийна яма в задния двор.
— Виждам, че не се стеснявате да изказвате мнението си — засмя се Хилтс.
— Археологията е сериозна работа, млади човече. — Вергадора размаха дръжката на лулата, за да подчертае казаното. — Както някой е казал, отпечатъците на миналото често пъти чертаят пътната карта на бъдещето.
— Ако не знаеш къде си бил, как ще знаеш накъде отиваш? — отвърна Хилтс.
Ред беше на стареца да се засмее.
— Който забравя миналото, е обречен да го повтори.
— Ами това: „Археологията е търсене на фактите… не на истината. Ако търсите истината, философският курс на доктор Тайри е в дъното на коридора“ — цитира Хилтс.
— Взехте ме на подбив — изпусна дима Вергадора, засмян до уши.
— И двамата сте луди — заключи Фин. Тя мушна ръка в джоба си, извади старата табакера и я плъзна през масата към белокосия мъж.
Той погледна бегло картината на жената върху капака, после я отвори. Старата кърпичка на Педраци беше заменена с памучен тампон, купен от аптеката. Вергадора се загледа в лъскавия медальон, после внимателно го обърна и разгледа гърба.
— Това е причината да дойдем във Веноза — обясни Фин.
— Олеле! — промълви възрастният мъж.
— Олеле?
— Младият Луцифер Африкански и митичният му легион.
— Митичен?
— Съществуват твърде малко факти, потвърждаващи съществуването на Луцифер, камо ли на неговия легион. Когато Римската империя паднала, същата съдба последвала бюрокрацията й, опасявам се. Срещат се бележки тук и там, но нищо повече от мъгляви загатвания. Знае се само, че бил легионер в Юдея по времето на Исус. Някои вярват, че той е римският войник, охранявал гробницата на Христос и станал свидетел на Възкресяването. Други го смятат за прототип на романа на Лойд С. Дъглас „Робата“. Предполага се, че той е повел Изгубения легион в пустинята, а Алмаси смятал, че той е първоизточникът на легендите за русите синеоки мъже, пазители на Зерзура.
— С други думи той е всичко, което другите поискат.
— Горе-долу, да. — Той отново разгледа медальона. — Макар че това май ще го извади от царството на митовете… ако е истински.
— Можете ли да различите дали е истински? — поинтересува се Хилтс.
— Трудно — сви рамене възрастният мъж. — Златото е много трудно за датиране. Човек, който разтопява златни предмети от дадената епоха и използва римските методи за отливане от въпросния период, едва ли ще се затрудни да фалшифицира такъв предмет.
— Беше в джоба на Педраци, когато открихме тялото му.
— Проблемът с произхода отпада в такъв случай — изсумтя възрастният мъж. — Ако има човек, който може да бъде основателно обвинен във фалшифицирането на данни, то това е той. — Поклати глава. — За капак има и други легенди.