Евангелието на Луцифер
- Автор: Кристофър Пол
- Серия: Фин Райън #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Евангелието на Луцифер». Краткое содержание книги:
— Липсващите войници — промълви Хилтс. Той се наведе и започна да претърсва униформата на изсъхналия труп с медния съд. — Внимавай с амунициите. Някои може още да се задействат. — Из цялата пещера бяха разпръснати оръжия, стари пушки „Енфийлд“, огромни картечници „Люис“, „Томпсън“ и пет-шест гранати „Милс“.
— Чудя се как са умрели — рече Фин. — Изглежда, смъртта ги е сполетяла изневиделица.
Хилтс помести крака на изсъхналия труп, който претърсваше, и отдолу се показаха сухите черупки на няколко създания като онези, прелазили по ботушите на Фин.
— Разбунили са гнездо на скорпиони, може би стотици. Само едно жилване е достатъчно, за да те убие. Тях сигурно са ги ужилили много повече пъти. Не особено приятен начин да си отидеш. — Той вдигна рамене. — Не са имали време да реагират.
Хилтс измъкна стар портфейл от вътрешния джоб на войнишката рубашка и го отвори. Пергаментовите остатъци от вътрешните органи на мъжа се стелеха като прах в кухината под ребрата му.
— Нещо интересно? — попита Фин.
— Сметка от бара на хотел „Шепърд“, членска карта за клуб „Виктори“. Пропуск за библиотека „Хадън“, Кеймбридж. — Той продължи да рови из портфейла. — Ето я личната му карта. Професор Джордж Покък, отдел Стратегически операции, Грей Пиларс, Кайро. Там е бил щабът, ако не се лъжа.
— „Хадън“ е библиотеката на Археологическия факултет на Кеймбридж. Там баща ми се запознал с майка ми.
— Работещите за отдел Стратегически операции са били шпиони — обясни той. — Този мъж изобщо не е бил пустинен плъх.
— Археолог и шпионин, изпратен да намери Педраци?
— Така изглежда.
Хилтс пусна портфейла в работната си куртка, направи няколко снимки, после се изправи и отиде в дъното на пещерата. Фин бе обзета от чувство на непреодолима клаустрофобия, отиде до входа и погледна към долината. Нищо не беше помръднало и нищо не се беше променило във военната панорама, разгърната долу, освен вихрушките пясък, носени на талази от усилващия се вятър, който бе започнал да стене през каньона. Небето горе бе загубило ослепителното си металическо синьо и бе придобило грозен жълтеникав оттенък като на стара синина. Времето се променяше. Тя се обърна да каже на Хилтс и видя, че той е разровил нещо. Потисна лекото безпокойство и се върна в дъното на пещерата, без да откъсва очи от пода за признаци на движение. Видя, че Хилтс е разчистил около голям каменен саркофаг и сега се виждаха капакът и едната му стена. Беше с правоъгълна форма, с височина около метър и двайсет, широчина малко под метър и дължина около метър и осемдесет, обърнат с предната част към входа. В камъка беше изсечено нещо, наподобяващо главата на Медуза с коса от гърчещи се преплетени змии. Около главата, подобно на надпис на монета, имаше едва забележими букви, почти заличени от времето.
— Не мога да го прочета — викна Хилтс.
Фин отвъртя капачката на манерката си, изля малко вода в шепата си и намокри надписа. Буквите потъмняха и ясно се откроиха.
Хилт ги прочете на глас:
— „Hie Latito Lux Excito — Vox Luciferus.“ — Той поклати глава. — Жалко, че в училище не съм учил латински.
— Аз учих — обяви Фин. — Родителите ми държаха. Смятаха, че няма нищо по-добро от класическото образование. Върши работа при разчитането на надписи върху стари сгради от историческа важност.
— И какво пише?
— „Тук тайно е положен Носителят на светлината: Слово на Луцифер.“
— Шегуваш се — не повярва Хилтс.
— Non ioco est — отговори тя. — Няма шега.
— Луцифер като всеизвестния Луцифер ли?
— Луцифер е било доста разпространено име в древен Рим. Преди няколко хиляди години не е имало такова негативно значение.
— Значи тук е погребан римлянин на име Луцифер?
— Според думите му.
— Да видим.
Хилтс използва и двете си ръце, за да разчисти пясъка от капака на саркофага.
— Ще го отворим ли?
— След като толкова много хора са си дали труда да открият това нещо, каквото и да е то, поне може да му хвърлим един поглед.
— Ами Адамсън и приятелчетата му? — попита загрижено Фин.
Хилтс си провери часовника.
— Имаме още половин час поне. Вероятно ще сме се махнали много преди това.