Евангелието на Луцифер
- Автор: Кристофър Пол
- Серия: Фин Райън #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Евангелието на Луцифер». Краткое содержание книги:
— Трябваше да вземеш една от онези медни урни.
— Бях се шашнала — оправда се Фин. Бръкна в джоба на якето и извади старата табакера с фигура на излегнала се жена на капака. — Взех само това.
— Поне един от нас да пушеше — съжали Хилтс. — По дяволите! — Движеха се на изток към границата, далеч от пясъчната буря, заплахата от Насиф и хеликоптера му.
Фин разклати табакерата, но не се чу никакъв звук. За празна кутия тежеше доста. Любопитството й се събуди и тя я отвори. Изненада! Вътре имаше сгънато прашно парче ленен плат. Хилтс хвърли кос поглед.
— Намери ли нещо?
— Още не знам. Прилича на носна кърпичка.
— Снижавам се под обхвата на радара — обясни Хилтс и плавно плъзна контролния лост напред. Самолетът тутакси реагира и пикира към пустинята. — Не искаме нашият приятел да изпрати след нас конницата.
Фин разгъна плата. В единия ъгъл имаше монограм, две преплетени букви под герб.
— Л. П., Лучио Педраци. Гербът е същият като от пръстена на ръката му.
— Дупката на главата му не беше от ухапване от скорпион — отбеляза Хилтс. — По-вероятно от пистолет от близко разстояние.
— Убит?
— На пръв поглед, да.
— Но според теб единственият човек с него е бил…
— Пиер Дево, монахът — довърши изречението Хилтс.
— Монах с пистолет?
— Би допаднало на Агата Кристи.
Фин разгъна кърпичката. В средата блестеше златен медальон. Право във Фин беше взряна намръщена Медуза, заплашително озъбена, с коса от гърчещи се змии.
— Монета? — попита Хилтс, загледан в предмета в ръката й.
— Медальон.
— Какво гласи надписът около главата?
— Надписът е същият като на саркофага — каза тя. — „Hie Latito Lux Excito — Vox Luciferus.“ „Тук тайно е положен Носителят на светлината: Слово на Луцифер.“
Тя обърна златния диск. От другата страна бе гравиран профилът на красиво лице и имаше друг надпис.
— Какво пише?
— Legio Ill Africanus — Domus in Venosa est. Трети африкански легион, чийто дом е във Веноза — преведе тя.
Веждите на Хилтс се извиха.
— Къде е Веноза?
17.
Веноза е градче с около дванайсет хиляди жители, разпръснати по вулканични хълмове в област Базиликата, малък, затънтен регион, разположен в свода на Италианския ботуш, който граничи с Тарантинския залив на юг и мраморния гръбнак на Апенините на север. Архитектурата е семпла, варосан хоросан, съперничещ си с бежов камък, и прашни покриви с червени керемиди. Малко туристи идват тук; липсва атмосферата на Тоскана, няма го величието на Рим, но някога преди много време и под друго име градчето е било един от сборните пунктове по Апийския път за великите римски легиони, готвещи се да покорят света. Днес в градчето има известен брой относително незначителни църкви, няколко катакомби, крепост и един добър ресторант, „Ил Грифо“, разположен в центъра точно до малкия четвъртит площад.
Фин паркира синия си фиат „Панда“ на пренаселения градски площад и изключи двигателя. Единствената разлика между площада и обществения павиран паркинг бе неголямата статуя на стар римлянин в тога със свитък в ръката и венец от маслинови клонки върху голото теме на оплешивяващата глава. Вероятно това беше прочутият син на града, Квинт Хораций Флак, по-известен в световната литература като поета Хораций. Фин беше зад волана, понеже говореше свободно езика, беше прекарала една година във Флоренция в подготовка на магистърската си теза върху рисунките на Микеланджело. По този начин също по-лесно можеха да се справят с шовинистичната polizia по магистралите, които с готовност проявяваха снизходителност към красива червенокоса туристка; особено такава, която може да каже per favore и grazie с такъв очарователен акцент.
Фин отвори вратата на миниатюрното превозно средство.
— Стой тук — нареди тя.
— Защо? — попита Хилтс, докато си откопчаваше предпазния колан.
— В тази страна е по-лесно, когато сама жена задава въпроси, отколкото ако е с някого — обясни Фин. — Италианските мъже са от един дол дренки, мислят, че са родени да доставят удоволствие на жените и че ние всички сме девойки в беда и отчаяно се нуждаем от вниманието им. Ти ще си конкуренция, поне според тях.
— Ами ако мъжът е стар?
— Още по-добре — поясни с усмивка тя. — Ще има какво да доказва.
— Ами ако е гей?
— Няма да се откаже да ме ощипе, ей така, да поддържа националната чест.