Евангелието на Луцифер
- Автор: Кристофър Пол
- Серия: Фин Райън #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Евангелието на Луцифер». Краткое содержание книги:
След около пет минути беше почистил пясъка от капака на каменната кутия, после извади един двайсет и пет сантиметров щик от изоставена пушка „Енфийлд“ и го наби в процепа между тежкия капак и саркофага. Бавно го завъртя и капакът се отмести леко от едната страна. Лъхна ги застоял, прашен въздух. Двамата заедно приплъзнаха капака на саркофага и го оставиха да падне на пода. Надникнаха вътре едновременно.
В тежкия каменен ковчег беше натъпкано свитото тяло на мъж, облечен с бледозелени панталони, дълга закопчана куртка в същия цвят и тежки ботуши. Лицето му бе с кафеникав пергаментов оттенък, но с изключение на липсващото ухо, общо взето бе непокътнато. Върху орловия му нос стояха накривени очила с телени рамки. Ухото липсваше, защото в дясното слепоочие имаше дупка, в която можеше да се пъхне юмрук. Липсваше и част от челюстта, откривайки ред жълти зъби. Езикът се бе свил до черна буца. Между краката на естествено мумифицирания труп стоеше медна урна като тази, която стискаше мъртвецът край входа на пещерата. Фин бръкна и извади малкия съд. Този също беше празен. Хилтс започва да пребърква джобовете на куртката с медни копчета, с която беше облечен мъртвецът.
— Прилича на униформа — рече Фин.
— Униформа е — потвърди Хилтс. — Италиански пустинни войски. Няма отличителни знаци, нито чин.
— Носи пръстен — забеляза Фин. Повдигна със страх дясната ръка. Златната халка все още блестеше върху изсъхналия показалец. Тя падна в дланта й. — Има гравиран герб.
— На бас, че това е Педраци. Чакай!
— Откри ли нещо?
— Бил е пушач — изсумтя Хилтс. — Ракът на белите дробове е щял да го умори, ако не са го били простреляли в главата. — Той й подхвърли малка табакера. Още се виждаше емайлираната рисунка на полегнала жена и името Фатима.
Нещо едва доловимо, по-скоро усещане за вибрация, отколкото звук, се чу в далечната и постепенно надви воя на вятъра.
— Какво е това? — попита притеснено Фин.
Хилтс прекъсна претърсването и се заслуша напрегнато.
— Мамка му! — За първи път Фин го чу да ругае.
— Какво?
— Хеликоптер.
— Адамсън?
— Във всички случаи е военен. — Той изтича до входа и надникна.
Фин стори същото. Не виждаше нищо, освен облаците пясък и старите камиони в долината. Звукът се засили, сега вече плътно боботене.
Хилтс кимна с мрачно изражение.
— Руски. „Мил-24“. Това е онзи плужек с баретата.
— Полковник Насиф.
— Сигурно.
— Какво прави той тук?
— Съмнявам се, че ще се открие възможност да попитаме.
— Какво правим тогава?
— Бягаме.
16.
Успяха да се доберат до останките на италианския „Сахариане“, преди да се появи руският боен хеликоптер с вид на насекомо. „Мил-24“ се плъзна изневиделица над скалите, опасващи каньона, като механично чудовище от филм на ужасите, надвиснала стоманена богомолка, извиваща се под главния ротор в търсене на плячка, невъзмутима в белезникавия си камуфлаж. Премести се над долината мъчително бавно, наклони се леко с носа надолу, като се поклащаше наляво-надясно.
— Не са ни видели — викна Хилтс.
— Но сигурно знаят, че сме тук. Няма как да не са видели самолета — отбеляза Фин.
Бяха клекнали зад огромния калник на стария камион.
— Знаят, че сме в долината, но нищо повече — изкрещя в ухото й пилотът, надвиквайки боботещия рев на хеликоптера. — Все още имаме шанс.
Докато машината кръжеше бавно над долината, те се преместиха зад камиона — корпусът му служеше за щит. Когато стигнаха задната част, Фин погледна зад рамото си. Входът на каньона беше на поне трийсет метра; твърде голямо разстояние.
— Трябва да им отвлечем вниманието — извика тя.
Хилтс кимна. Той бръкна в дълбокия джоб на работната си куртка и извади една от намерените гранати „Милс“ от пещерата.
— Мислиш ли, че ще се задейства?
— Има само един начин да разберем! — Дръпна предпазителя и зачака, стиснал лоста на пружината здраво в юмрук. Изчака хеликоптерът да кацне с гръб към тях и чак тогава запрати гранатата с размер на бейзболна топка. Набраздената стоманена бомба полетя нагоре и напред, пружината се отдели с въртеливо движение и проблесна на слънцето.
— Брой до четири и тичай към каньона — нареди Хилтс. — Аз съм зад теб! — Извади втора граната и я хвърли, целейки се в другата част на долината.
Клекнала, Фин преброи бързо до четири, после се изправи и хукна, без да откъсва очи от тъмната сянка, която бележеше входа на каньона. Стигна до него точно когато първата граната избухна. Опита се да погледне назад, но почувства дланта на Хилтс на гърба си да я бута към входа. Тя се спъна, но той я хвана за ръката и я изправи. Втората граната изтрещя оглушително и тогава тъмнината я погълна.