Евангелието на Луцифер

— Козирка, сянка, която не изглежда естествено, нещо с твърде правилна, геометрична форма.

— Хубаво, но твърде мъгляво — пошегува се Фин и се усмихна.

— Толкова мога.

Започнаха търсенето.

Фин първа го забеляза: съчетание от трите белега. На половината разстояние до най-далечния скат на каньона стърчеше козирка от по-тъмен пясъчник, а точно под нея нещо, което приличаше на пречупена вертикална сянка с прекалено правилни форми, за да е дело на природата. Изкатериха се по ската и стигнаха до почти невидима тераса, едва шейсет сантиметра широка, с тесен вход на пещера, зазидан и покрит с пясък преди много време. Преди стотици години тук е протичала някаква сеизмична активност и стената от кирпич беше напукана и в единия край, където се виждаше отвор, се бе срутила. По-късно пясъчна буря или малко срутване от козирката отново беше замаскирало и почти запречило входа.

Запотени, Фин и Хилтс застанаха пред дупката в скалата и надзърнаха.

— Не се вижда нищо — каза Хилтс.

— Да влезем. — Фин нямаше търпение да продължат навътре.

Хилтс сложи ръка на рамото й.

— Почакай. Пещерите в пустинята нерядко си имат обитатели.

— Какви?

Хилтс се хвана с една ръка за козирката, а с другата за рамото на Фин за опора и ритна с крак древната зидария, която блокираше входа. При повторния ритник голямо парче от стената се срути навътре и вдигна облак прах. Чу се светкавичен шум от хиляди крачета, като шумолене на сухи листа, после стотици белезникави ракообразни сенки изпълзяха от пещерата и защракаха и задраскаха по ботушите на Фин. Тя отскочи назад с вик и едва не падна от корниза, докато почти двусантиметровите създания притичаха покрай нея и изчезнаха.

— L. quinquestriatus — поясни Хилтс. — Смъртоносен скорпион. Един от най-отровните. През деня обичат да се спотайват на прохладни, тъмни места. Нощем излизат да ловуват.

Фин кимна мълчаливо и стисна зъби. Ужасяваше я дори само споменът от шума, който предизвикаха. Тя застана на почетно разстояние от отвора.

— А сега какво?

— Влизаме — обяви той. — Срутването на стената ги е разгонило.

— Ами ако има останали вътре?

— Стъпчи ги.

Ухилен, Хилтс наведе глава и влезе в пещерата. Фин преглътна с мъка и го последва.

Срутената зидария освободи пътя на светлината. Първоначално тук е имало малка вдлъбнатина под козирка, предлагаща отмора от палещите лъчи на слънцето. Неясно кога в миналото с помощта на древни сечива е била разширена във формата на пещ. Някога тайно хранилище на древна библиотека като пещерите в Кумран по бреговете на Мъртво море, в по-ново време нишата е била превърната в крипта. Пет мумифицирани трупа, все още с парцаливите останки от униформите на ШОПД, се бяха свили в ъгъла. Двама се бяха сгърчили в безпомощни ембрионални пози. Един изглеждаше като замръзнал в поза за пълзене, отпуснат върху подобен на олтар камък. Друг беше седнал с подпрян на стената гръб, а петият лежеше ничком, полузатрупан от падналите тухли, слабата му жилеста ръка стискаше нещо, което се оказа зеленясал меден цилиндър. Капакът на цилиндъра липсваше, а вътре нямаше нищо. Дъното на пещерата представляваше купчина от пясък, останала след срутване в далечното минало.