Евангелието на Луцифер

— Вилата се нарича „Странстващият евреин“. Според историята, в Италия са живели евреи от хиляди години.

— Слабо известен факт.

— Фиорело ла Гуардия е бил италиански евреин. Модилияни, скулпторът, е бил евреин. Мисля, че човекът изобретил пишещата машина „Оливети“ също е бил евреин.

— Така е. Казваше се Камило Оливети. — Вергадора се върна в стаята с поднос. В добавка към кафето имаше напъпила роза в тясна порцеланова вазичка. Той остави подноса на масата. — Познавах сина му Адриано доста добре — продължи възрастният мъж. — Бяхме заедно в Лозана по време на войната. Правехме се на изгнаници. Ако не беше червив от пари, щеше да е комунист. Със сигурност.

Той замълча и се усмихна тъжно и замислено.

— Знаете ли, че те са единствената фирма, която произвежда ръчни пишещи машини? Намирам го за някаква утеха в свят, в който хората имат неща като блекберита вместо тефтерчета с адреси, и компютри, кръстени на плодове — усмихна се на Фин той. — Сметана? Захар?

— Не, благодаря.

— И двете — поръча Хилтс.

Вергадора наля кафето и им подаде чашите. Фин се настани срещу него.

— Разкажете ми за Педраци и герба — помоли тя.

— Кажете ми защо искате да знаете? — отвърна Вергадора.

Хилтс отговори:

— Преди няколко дни намерихме изсъхналия му труп в една пещера в Либийската пустиня. Някой го е прострелял в главата.

— Прекрасно — заяви възрастният мъж с грейнала усмивка. — Желан от все сърце край. Той беше много зъл човек. — Отпи от кафето и погледна розата, после премести леко стеблото във вазата. — Не открихте ли останките на онзи busone33 Дево?

— Не, тялото на Педраци беше скрито в стар саркофаг — обясни Фин. — Единствените други останки бяха на няколко английски войници, умрели години след това.

— Жалко! Като равин от мен се очаква да съм над тези неща, но понякога не мога да се въздържа от мисълта, че някои хора е трябвало да бъдат удушени още в люлката, а Пиер Дево е начело в списъка ми.

— Все още не сте ни обяснили за герба — настоя Фин.

— Какво сте правили насред Либийската пустиня?

— Винаги ли отговаряте на въпроса с въпрос? — попита Хилтс.

— Професионално изкривяване, лош навик, но полезен. — Вергадора ги дари с още една деликатна усмивка. — Дава ми време да помисля. Умът ми вече не е толкова остър, колкото вашите, млади хора.

— Да, разбирам.

— Гербът? — не се отказваше Фин.

— Три ръце, държащи полумесеци, три палмови дръвчета и изправен на задни лапи лъв. Нищо староеврейско според ограничения мозък на Педраци, освен че владенията на херцозите Лоро, които се намират приблизително там, където сега е маслиновата горичка пред дома ми, са принадлежали на рода ми. Дука ди Леви Вергадора Ибн Лоро е първият носител на титлата, дадена му от ломбардските крале през дванайсети век. Ако Педраци си беше направил труда да проучи герба, щеше да разбере, че полумесеците, палмите и отворените длани в хералдиката са показателни за еврейската вяра. Аз бях последният херцог на Лоро, не че италианските титли още значеха нещо в тези години, но през 1938 Мусолини реши да последва примера на Хитлер и евреите се превърнаха в персона нон грата. По това време вече живеех извън Италия, но по време на отсъствието ми ме бяха лишили от титлата, тази къща и каквото беше останало от земята. Дали ги като подарък на Педраци от Дучето. Педраци приел титлата много на сериозно. Наредил гербът да бъде поставен навсякъде.