Синдрома на глутницата (Вулгарен роман)
- Автор: Калчев Христо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синдрома на глутницата (Вулгарен роман)». Краткое содержание книги:
— Какво искаш да кажеш, Морис? — попита Козела.
— В тази война трябва да вземеш страна, приятелю, — каза великия сабри — или не трябва да излизаш на бойното поле! Ти обаче си под прожекторите, късно е за оттегляне!
— Какво искаш, сабри? — попита Козела.
— Сериозен въпрос — имаше иронични интонации в гласа на Алкалай. — Отговорът се съдържа във въпроса ти, Козел. Тръгнал си да сменяш държавната наркомрежа — разбираемо и аз бих постъпил така. Умният човек не бива да бъде беден, приятелю! Въпросът е обаче кой ще се възползва от резултатите на египетския ти труд. В единия случай можеш да бъдеш светец, в другия — мъртъв плъх. Избирай, приятелю!
— Избрах, сабри! — каза Козела.
— Не съм очаквал друг отговор от теб, — каза Алкалай. — Върни се в София и чакай обаждане. И още нещо, Козел! Уверявам те, че никакви търговии в стил Холокост няма да ви свършат работа, ако заложите на ислямската карта.
Един час по-късно Козела набра Любомир Лазов.
— Малас! — каза той като чу гласа му.
— Кажи, шефе!
— Бях ти заповядал да намериш един стар филм „Механикът“, помниш ли?
— О, да, шефе, с Чарлс Бронсън, много интересен филм.
— Помниш ли хватката в тоя филм, Малас? — попита Козела.
— Разбира се, шефе! — бодро отговори младокът. — Всички престъпления се маскират като нещастни случаи…
— Имай го предвид — многозначително каза Козела, направи неволна пауза от трийсетина секунди и после каза последното си изречение за вечерта:
— Чакай ме в хотел „Бургас“ в град Бургас.
— Имаш предвид „България“? — поправи го Маласа.
— Какво имам предвид, това си е моя работа, момче! Чакай ме там, където ти казах!
XI.
Бенина паркира колата си пред казиното, излезе, прехвърли чантичката си през рамо и влезе във фоайето. Знаеше, че трябва да мине през охраната, че ще я проверят за оръжие, но знаеше и още нещо — че трябва да дава вид на изненадана от тази проверка, която фактически беше рутинна, да изглежда в очите й груба и некоректна. Тя прекоси салона, отвори чантата си и изсипа съдържанието й пред инспектор — крупието. На дъното на чантата намери портфейла, който търсеше. Намери го, извади четири банкноти по петдесет евро, подаде му ги и каза:
— Сто черни и сто червени.
Инспекторът сръчно й отброи жетоните, Бенина натъпка обратно съдържанието си в чантичката си и тръгна към входа. Горилите я чакаха. Бяха трима мъже и една жена. Но беше рано за срещата с тях. На метър преди да я посрещне охраната тя спря и отново бръкна в чантичката. Извади телефона, който всъщност мълчеше, но единствено тя знаеше дали вибрира или не. И загледана във вратата проведе бърз, измислен разговор.
После прибра телефона, но вадейки си ръката от чантата взе две ампули, които щяха да й трябват вътре в заведението. После се озова очи в очи с охраната.
— Извинявайте, госпожице, — каза жената от охраната — задължителна проверка за оръжие!
— Какво? — като стресната насън, попита Бенина.
— Оръжие, госпожице? — запита жената — Задължителен check up, иначе не можете да влезете в заведението.
— Но аз нямам оръжие, — наивно каза Бенина — никога не съм имала.
— Знам — кимна жената — отдалече се вижда, че нямате, но правилата на казиното важат за всички! Моля, последвайте ме!
Бенина се подчини с вид на сърдито дете и мина през стаята на охраната. Жената погледна чантата й, бръкна под полата й, опипа бедрата й от вътрешната страна и каза на мъжа, който стоеше с гръб към тях:
— Чиста е! Въведи дамата в казиното!
— С всички ли постъпвате така? — попита Бенина сърдито.
— Да, госпожице! — каза жената. — Моля, не се сърдете! Това не е унизителна акция. По този начин ние защитаваме дори такива като вас.
Бенина взе чантата си, използва неудобството на жената — охранител, пусна ампулите вътре, врътна се вироглаво и влезе в казиното. Отправи се направо на бара. Тя знаеше, че вече хората на Мосад я чакат, не знаеше едно-единствено нещо и едва ли някой друг в курорта „Св. св. Константин и Елена“ го знаеше в момента. Къде е жертвата, която на пръв поглед е враг, но трябва да се превърне в съюзник, за да легне мирно между розите. Това не беше метафора, това беше бъдещето на шейх Осман Бен Кадир, стига наистина да имаше глупостта да се появи в казиното, както твърдяха агентите на Йохан. Бенина седна на бара, настани се удобно и едва тогава се огледа. Малко бяха шансовете й да вникне в обстановката, но знаеше, че тепърва започва вечерта.
— Малко уиски Балънтайнс, лед и вода — каза тя, когато барманът застана пред нея.