Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2
- Автор: Бик Ильза Джей
- Серия: Пепел #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2». Краткое содержание книги:
Дарт тя се забави и изпробва въздуха, оставяйки го да забърше езика ѝ. Но всичко, което усети, беше мед от собствената ѝ кръв, бор, сняг, мимолетното суетене на вълчака. Но не и Вълка.
Добре, задраскай тази идея! „Освен ако Вълка се връща, а чудовището някак не го е
разбрало.“ Да, но как би се получило? Може би по същия начин, по който получаваш
предчувствие за някого и в този миг мобилният ти телефон звънва. Което би значело, че нейното
чудовище се синхронизираше по някакъв странен начин с Вълка.
- Е, скъпа, надявам се да не е това. - Дъхът ѝ излезе на кълбо пара, което ветрецът отнесе
настрани. „Но какво видях? Какво беше това?“
Тя извърна поглед от къщата и се взря надолу по хълма към езерото. Просто не можеше да го
напипа...
- Чакай малко! - Алекс присви очи срещу жълтия блясък, отразяващ се от ненабраздения
сняг върху замръзналата вода.
„Видях това. - Чувство на нереалност премина през нея. - Не е същата перспектива, но ако
онова беше езерото...
- По време на умствения скок видях езерото отляво. Това значи, че съм идвала от запад. -
Очите ѝ се разшириха. „И видях три деца много напред, бягаха...“ - Не, това не е съвсем точно.
Давай-давай-давай - прошепна тя, очите ѝ се насълзиха от светлината. - Върви-върви-върви! -
Какво значеше това? - Обмисли го, Алекс, хайде!
Първо тя и чудовището бяха скочили - не, не, бяха издърпани - в някого, момче. Променен,
чийто ум преливаше от целенасочената настойчивост и напрежение на гонитбата. Той беше с
тази Червена буря, това „давай-давай, върви-върви“. Имаше и още някой, който крещеше:
„Пуснете ме да вървя-вървя-вървя!“.
Но после перспективата ѝ се беше променила. „Скочих напред и в някой друг, друго момче.“
Чувството, което беше усетила тогава, също беше различно - не само това „давай-давай, върви-
върви“, но усещане, че е подкарван, тикан след двама... не, трима други Променени по начин, по
който старомодните каубои може би са подкарвали стадо говеда. Двама беше видяла доста ясно:
онова дългуресто хлапе с дивата коса и по-ниското, по-малкото...
- Боже мой! - Тя вдиша. „Алекс, идиотка такава! Това беше Марли, което значи, че по-
малкото хлапе трябва да е било Ърни.“ - А това предполагаше, че онези другите Променени
всичките гонят...
Следобедът се разби с изстрел.
68
- Хана! - Kpис удари прозореца c юмрук. Долу на снега, вече много по-близо до обора, Променените се разделяха: петима отдясно, петима отляво. „Идват към тях от двете страни.“ Той
отново удари дебелото двойно стъкло. - Хана! Хана!
„Тъп и безполезен, какво правиш?“ Трябваше да се измъкне от стаята. Пръстите му опипваха
непохватно резето на прозореца, но то не се помръдна, а секунда по-късно, когато видя отвора за
ключа, разбра защо.
- Ключалка? - Който и да бе направил тази стая, наистина не искаше никой да се измъкне
навън. Значи или трябваше да разбие прозореца и да се спусне по дървената рамка, или да
изкърти вратата. Нито една от двете възможности не беше добра, но с прозореца щеше да се
справи по-бързо.
Крис грабна краката на стола, замахна и се завъртя. Усети удара в китките си, когато
високата права облегалка халоса прозореца, преди да отскочи. Стъклото се набразди със
сребърна плетеница от пукнатини, напомняща паяжина на откачен паяк. Изрева от безсилие и
замахна отново. Този път стъклата се разбиха с ужасен трясък, а облегалката се строши. Той
дръпна платнените салфетки, които Хана беше използвала, за да покрие храната му, уви
юмруците си в тях, избута висящите парчета стъкло от рамката и изкрещя:
- Хана! Хана, внимавай! Внимавай! Исак! Исак!
През снега видя как стабилният смъртоносен поток от Променени внезапно се закова на
място. Бяха твърде далеч от него, за да различи лица, но видя, когато се извърнаха, за да
погледнат назад към къщата. Добре, добре. Беше ги забавил поне за секунда. Сви ръце на фуния
и завика:
- Хана! Хан...
Западната врата на обора внезапно се отвори. Показа се глава: бяла пяна над широки рамене.
- Исак! - извика Крис. - Барикадирайте вратите! Има десет! Има десет!.
Главата на стареца се дръпна рязко назад, а вратата на обора се хлопна толкова здраво, че
Крис чу слабото плясване, а после и неговото ехо. ,Добре.“ Беше ги предупредил. Сега да им