Възраждането на Атлантида
- Автор: Дей Алиса
- Серия: Воините на Посейдон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Петрова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Възраждането на Атлантида». Краткое содержание книги:
Когато тя го призовава…
Райли Доусън е много повече от предана социална работничка във Вирджиния Бийч. Тя е дарена с мисловна връзка, до която единствено атлантите са имали достъп в продължение на хиляди години. Фактът, че е „емпат“, вероятно обяснява нейната изпълнена с копнеж близост с мътните вълни на океана, убежището, което сякаш й осигуряват и сексуалните импулси, които изглежда се излъчват от дълбините му…
Той идва.
Конлан, върховният принц на Атлантида, излиза на повърхността с мисия, да върне откраднатия тризъбец на Посейдон. Но нещо друго го завладява — интимните емоции — и желания — на един човек. Неустоимо привлечен от тайнствената красавица, Конлан скоро споделя с нея повече от своите мисли. Но в разгара на битката за възвръщането на силата на Посейдон, колко дълго може забранената любов да продължи между две различни души от два различни свята?
Конлан вдигна ръка.
— Не, всичко е наред. Няма заплаха — той се ухили. — Или, за да бъда по-точен, заплахата смята да си вземе вана с мехурчета.
Глава 9
— Какво има, лорд Райзън?
Райзън разсече въздуха с ръка, заповядвайки на воина си да замълчи. Да спре да шуми, докато Райзън отваряше съзнанието и сетивата си, за да провери за някакво смущение в елементите.
За минута, почти помисли, че… Но не. Конлан отдавна бе мъртъв. Кралският двор тънеше в хаос. Никой не желаеше да се изправи и признае, че Анубиса е убила наследника на Седемте острова. До сега.
Райзън погледна надолу към издължената форма върху масата, увита в алено кадифе. Тризъбецът. Той почти не можеше да повярва, че действително го е взел. Че сега лежи на масата в едно от неговите скривалища, точно под носа на спящите земляни в сградите около него.
Отмъкнат изпод носа на Аларик.
Мисълта за последното го изпълни с несравнимо задоволство. Арогантен задник. Последният им сблъсък преди девет дни се появи в съзнанието му.
— Знаеш, че той няма да се върне, Аларик — каза Райзън, разхождайки се по мраморния под в личната приемна зала на жреца. — Минаха седем години. Дори ако се върне, той няма да бъде Конлан.
Спря и фиксира жреца с втренчен поглед.
— Той ще бъде… повреден.
Аларик скръсти ръце пред гърдите си. Мъжът изглеждаше по-скоро като уличен главорез, отколкото като избраника на Посейдон, докато не съзреш мощта, горяща в очите му.
— Конлан е по-силен от всеки един от вас. По-силен от всеки друг воин в историята на Атлантида. Посейдон не ми е дал никакъв знак, че той е мъртъв. Или променен. — Аларик присви очи. — Нима ми казваш, че се съмняваш в Бога на моретата?
Райзън заби юмрук в дланта си.
— Никога не съм богохулствал и няма да започна сега, така че не го споменавай, жрецо. Само се чудя дали наистина чуваш какво ти говори Посейдон. Или просто ни предаваш собствените си надежди за приятеля си от детството?
— Никога не се осмелявай да ме предизвикаш, Райзън. Родът Микена ще съжалява.
Аларик не повиши глас, но стените на храма потръпнаха.
Райзън дори не мигна.
— Може би ти ще си този, който ще съжалява за този ден, Аларик.
След това напусна храма, без да поглежда назад.
Вече съставяше плана си.
Райзън протегна ръка, за да докосне кадифените гънки, покриващи Тризъбеца. Беше повече от подготвен да бъде убит заради светотатството да го докосне. Тризъбецът на Посейдон. Средството за издигане на атлантските крале на трона в продължение на хилядолетия.
Въпреки това, когато го бе взел в ръце онзи ден в храма, бе останал в покой. Безжизнен. Просто хубав артефакт, смес от злато, сребро и орихалк, оформена в същия образ, който носеше дамгосан върху гърдите си.
Но със седем празни вдлъбнатини, които показваха, къде са били сгушени неговите седем скъпоценни камъка преди катаклизма. Преди те да бъдат разпръснати по земите на повърхността за защита и съхранение.
— Милорд — започна воинът отново.
Изтръгнат от размислите си, Райзън погледна към него. Мика, първият от неговите Седем.
— Трябва да продължим. Те със сигурност ще тръгнат след нас много скоро — каза мъжът, стиснал с ръце дръжките на кинжалите си.
Братя воини на Посейдон. Свързани още по-силно от чудовищността на деянието, което бяха извършили.
— Това справедливост ли е, Мика? — чудеше се Райзън на глас. — Справедливо ли е това, което правим за нашата родина? Или е държавна измяна, както Аларик със сигурност ще го нарече?
Очите на Мика блестяха с плам за тяхната кауза.
— Справедливо ли е да се мъчим да открием скъпоценните камъни, които са били изгубени. За да възвърне Атлантида предишната си слава, милорд. След повече от единадесет хиляди години със сигурност е време.
Райзън кимна бавно.
— Да, време е. Бяхме натоварени със задачата да послужим като първо предупреждение в навечерието на унищожението на човечеството — каза той, цитирайки древните думи.