Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
Бе спал до по-късно от обикновено. Стана и изми лицето си в легена. Избърса се енергично с една стара кърпа и реши, че може да мине още един ден, без да се бръсне. След миг колебание реши да изплакне устата си със солена вода, плю в нощното гърне, изпика се в него, след което прекара пръсти през косата си вместо гребен. Дрехите му от предишния ден все още бяха достатъчно чисти. Облече ги, върза една черна вратовръзка, пъхна бръснача си в един джоб на палтото, а тънкия том на „Персефона“ в друг. Сложи си очилата и изпита облекчение, когато дори бледата дневна светлина стана приглушена, взе тежкия си бастун с метална дръжка, излезе и заключи вратата.
Беше малко след пладне, но тесните улички пустееха. Чан не се изненада. Преди години този квартал бил моден, край реката се тълпяха дълги редици шестетажни сгради, но заради нарасналата смрад от реката, заради мъглата и престъпността, която тя прикриваше, заедно с разпростирането на града в други облагородени паркове, сградите бяха продадени и всяка бе разделена на безброй малки стаички. Между някога изкусно изработените гипсови орнаменти бяха издигнати груби небоядисани стени в служба на съвсем различна каста живущи: хора с лоша слава като него самия. Чан се отклони малко от посоката си, на север, за да си купи сутрешния вестник, и го пъхна под мишница, без да го чете, докато се връщаше към реката. Поначало „Морският плъх“ беше таверна — и все още функционираше като такава, но денем сервираха кафе, чай и горчив шоколад. Така заведението разширяваше ролята си като място едновременно обществено и незабележимо.
Кардинала седна на една маса далеч от пътеката и си поръча най-черния и горчив южноамерикански шоколад. Не му се говореше с никого, или поне още не. Искаше да прочете вестника, а това щеше да отнеме време. Разгъна първата страница на масата и присви очи, за да успее да различи най-големите букви, като спестяваше на очите си възможно най-много ненужен текст. Прегледа заглавията, прелитайки бързо покрай международните трагедии и домашните скандали, през коварството на времето и заразите, през проблемите на финансите. Разтри очи и отпи глътка шоколад. Гърлото му се сви от горчилката, но той усети как сетивата му се изострят. Върна се на вестника, премина към вътрешните страници, приготви се за по-дребния шрифт и откри това, което търсеше. Отпи още една подсилваща глътка и се гмурна в колонката ситно отпечатан текст.
Полковник Артър Трапинг, командир на Четвърти драгунски полк, герой от Франко Редут и Рокраал Фолс, бе обявен за изчезнал днес както от полковите квартири, така и от жилището му на площад «Хейдриън». Отсъствието на полк. Трапинг бе забелязано по време на официалната инвеститура на Четвърти драгунски полк като Полк на Принца с нови отговорности като Кралски полк за отбрана на двореца, министерски ескорт и церемониални задължения. На церемонията полк. Трапинг бе заместен от подполковник Ноланд Аспиш, който официално получи назначението си от Херцога на Сталмере в присъствието на представители на двореца. Въпреки загрижеността, изразена от страна на най-висши държавници, властите все още не знаят местонахождението на изчезналия офицер…“
Чан спря да чете и разтърка очи. Това беше всичко, което му трябваше — или всичко, което щеше да научи засега. Или премълчаваха истината, или някак си фактите действително бяха останали неизвестни. Не можеше да повярва, че действията на Трапинг са такава тайна — все пак той го беше проследил съвсем лесно — но оттогава досега можеше да са се случили безброй неща. Той въздъхна. Участието му трябваше да е приключило, но май по-скоро едва започваше. Щеше да зависи от клиента.