Освобождението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-25-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Освобождението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Принц воин…
Лорд Джъстис е направил най-голямата саможертва, за да спаси брат си и е платил с неописуемо мъчение. Сега се е завърнал, спасен от смъртта, с разклатен ум и с мисия, от която не може да избяга – трябва да намери изгубената Звезда на Артемида. Но красивата човешка жена, която се е заклел да защитава е застрашена от зло, което може да унищожи и двамата.
Жена на науката…
Артефактите от Атлантида говорят на д-р Кийли Макдърмът и също така й показват видения от отминали животи. Древното откритие я хвърля в свят между миналото и настоящето, между реалността и илюзията и когато се среща със свирепия воин на Атлантида, който е назначен да я защитава, се разкъсва между страх и изкушение. Докато световете им се сблъскват, същото се случва с опасността и желанието.
Алексий проследи погледа й и откри, че се взира в почти прозрачния купол около Атлантида. Или отвъд него, към дълбоките и тъмни течения на океана, под които са скрити Седемте острова.
Най-накрая проговори с глас, дрезгав и завладяващ.
- Свети Пулицър, Батман. Това е историята на живота ми!
Жрецът присви очи.
- История, която може би няма да доживееш, за да разказваш - започна, но бе прекъснат от дълбоко, почти животинско ръмжене.
- Нараниш ли я, ще умреш, жрецо! - извика Бренан и се засили към Аларик с кинжали, насочени към него. - Тя ми принадлежи!
В пространството, измерено със скока на Бренан, едновременно се случиха три неща. Първо, Тиарнан се отпусна на земята, очите й се разшириха и тя пребледня. Второ, Аларик отново вдигна ръка и хвана Бренан, приковавайки го на място. Трето, и най-неочаквано, един портал, който изобщо не приличаше на такъв, а по-скоро на прозорец, разкри съществуването си като светеше със светлина, не по-голяма от парче стъкло.
Докато наблюдаваха обаче прозорецът, или порталът се разшири до нужните размери, за да може един мъж да премине. Беше полупрозрачен по някакъв зловещ начин, а гледката от него изглеждаше сякаш е от един от деветте кръга на ада. Червеникавооранжева светлина мрачно пулсираше над скалист, безлюден пейзаж, който изглеждаше като създаден от изригващ вулкан или пък от игра на хвърляне на камъни от отегчени богове. Там нямаше нищо живо, нито дърво, растение, та дори и същество.
Забиха поглед в нещото, всеки един от тях извади меча си, готов за най-лошото. Алексий затегна захвата около дръжките на кинжалите си. Винаги готов за най-лошото, дори и живял през толкова много векове. За съжаление, обхвата на понятието „най-лошото“ с всяка година се увеличаваше.
- Изглежда като прозорец, който показва самата лудост - каза Кристоф, докато клатеше глава, отказвайки да повярва.
- И все пак, ако е лудост, има поне двама обитатели - отвърна Аларик и посочи горния ляв ъгъл на полупрозрачния портал.
Алексий успя да види две дребни фигури, които се движеха бавно някъде в далечината през трансформирания прозорец. Една от фигурите се движеше почти болезнено, но държеше някакъв предмет, от който струеше светлина.
- Това е меч - каза Алексий. - И виж. Виж плитката, която се клатушка зад него. Това е Джъстис! Трябва да е Джъстис!
Аларик се огледа наоколо, след това се приближи до пазачите на портите и нареди на двама от тях.
- Вие двамата, отведете Бренан в двореца. Ако трябва го носете на гръб. Сложете го в стаите за лечение и под никакви обстоятелства не му позволявайте да излезе от там - отсече той и Бренан се просна на земята в безсъзнание.
Пазачите се втурнаха напред, за да го хванат, но Аларик не изчака, за да се увери, че ще изпълнят нарежданията му.
- Ако това наистина е Джъстис, и в случай, че това което човешката жена каза, е вярно, то гледаме право в Пустошта. Предположенията в тази ситуация са прекалено много, което никак не ме успокоява.
- Ами, ако е покварен? - попита Кристоф, ръцете му все още здраво стискаха дръжките на кинжалите. - Ами, ако води армията на Анубиса? Как може да отвори прозорец директно в Атлантида? Куполът пази Седемте острова от черна магия.
Жената прекъсна предположенията им и се изправи на крака.
- Той е в Пустошта! - каза Тиарнан. - Видях как един добър човек плати с живота си за тази информация. Не заслужаваше това, което му причиниха - сълзите започнаха да се стичат от двете страни на лицето й, но тя не им обърна внимание. - Вашият воин е там, и ако това е той, трябва да се подготвите за нещо много лошо.
Кристоф й отвърна подигравателно.
- Да бе, сякаш ти вярваме, отстъпнико!
Аларик го прекъсна само с един жест.
- Жено, той е прав, нямаме причина да ти вярваме. Когато разрешим ситуацията, ще научим повече един за друг. Дотогава, освен ако не разполагаш с повече информация, която да ни помогне да решим проблема, запази мълчание.
- Името ми е Тиарнан, а не жено - отвърна тя с открито неподчинение, но след това измърмори нещо, което звучеше като Пулицър! Пулицър! Пулицър! и наклони глава към Аларик. - Само още едно нещо и вероятно си наясно, след като си големият шеф по тези места. Единственият начин да се влезе или излезе от Пустошта е чрез магия, свързана с жертвоприношение, и не, нямам предвид животни - каза, потвърждавайки думите на Аларик от по-рано. - Човек трябва да умре, за да може друг да избяга от там - живот за живот. Така че, освен ако вие или той не планирате да жертвате някого, никой няма да прекрачи входа.
Кристоф вдигна един от кинжалите си и направи крачка към Тиарнан, устните му се изпънаха в опасна усмивка.