Освобождението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-25-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Освобождението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Принц воин…
Лорд Джъстис е направил най-голямата саможертва, за да спаси брат си и е платил с неописуемо мъчение. Сега се е завърнал, спасен от смъртта, с разклатен ум и с мисия, от която не може да избяга – трябва да намери изгубената Звезда на Артемида. Но красивата човешка жена, която се е заклел да защитава е застрашена от зло, което може да унищожи и двамата.
Жена на науката…
Артефактите от Атлантида говорят на д-р Кийли Макдърмът и също така й показват видения от отминали животи. Древното откритие я хвърля в свят между миналото и настоящето, между реалността и илюзията и когато се среща със свирепия воин на Атлантида, който е назначен да я защитава, се разкъсва между страх и изкушение. Докато световете им се сблъскват, същото се случва с опасността и желанието.
Лорд Джъстис бе герой.
Въпреки това, може би се бе превърнал в предател. Нямаше начин да са сигурни, преди Аларик да го провери.
Сякаш прочел мислите на Алексий, жрецът тихо и много бързо обясни настоящата ситуация на Вен и Конлан. Тъмносините като обсидиан очи на Конлан се спряха на Тиарнан и той учтиво й кимна.
- Ако казвате истината, лейди, ще бъдете възнаградена. Ще бъдете добре дошла в
Атлантида.
Странно изражение, близо до мръщене, премина през лицето й, след като чу думите му, но само кимна в отговор.
Вен хвърли поглед към Алексий и Кристоф, с който им нареди да я държат под око. Самият той едва я забеляза - цялото му внимание бе насочено към портала и черната му магия.
- Истина, награда, да, каквото й да е. Но засега искам да попитам, какво, по дяволите, ще правим?
Аларик приключи разказа си, а Вен постави ръце на дръжките на кинжалите си.
- Черна магия с жертвоприношение! Шегуваш ли се с мен? - извика през смях. - Просто страхотно! Най-накрая намерихме Джъстис и то жив, а трябва да убием, за да си го върнем.
Принц Конлан изгледа брат си.
- Никой няма да умира днес - сопна се той и насочи вниманието си към Аларик. - Какви са възможностите ни?
- Ако имах каквото и да е идея, вече щях да съм ви осведомил - отвърна жрецът, гласът му бе така ледено студен, че Алексий се запита как Конлан не е замръзнал. Аларик бе свикнал да разрешава всеки проблем и да има право на последната дума по време на криза. Алексий осъзна, че жрецът се побъркваше, защото не можеше да се справи със сегашната.
- Може би - предложи Кристоф, - след като Джъстис е този, който отваря такъв портал за първи път в историята на Атлантида, има някаква идея.
- Какво е онова нещо, което го следва? - попита Вен.
- Леле, ще ми се аз да бях попитала първа! - сухо подметна Тиарнан.
Алексий не успя да потисне усмивката си. Тази жена притежаваше кураж, поне това можеше да й се признае.
Докато двамата се приближаваха, все повече се разкриваше фигурата, която следваше Джъстис. Изглеждаше като човек, но противно деформиран. Докато следваше стъпките на воина, рядко вдигаше глава, вместо това гледаше пътя пред себе си.
- Може би сме късметлии - добави Кристоф. - Може би Джъстис си е довел жертвата.
Единствено лек проблясък в периферното им зрение, бе предупреждението, което
получиха преди от другата страна на мраморната платформа да се отвори атлантски портал, който започна да трепери и да се увеличава в обичайната си яйцевидна сфера.
С потенциална опасност от две страни, Алексий се затича и застана пред Тиарнан с извадени кинжали. Принц Конлан и останалите воини също заеха бойна позиция, а Аларик призова силите си, издигайки се върху облак от синьозелена енергия.
Докато от едната страна Джъстис наближаваше, от другия портал излязоха двама души.
Алексий разпозна Лиам, един от най-опасните и ефективните воини на Посейдон, който водеше още една човешка жена със себе си. Тази имаше огненочервена коса и най-наситено зелените очи, които някога бе виждал у човек. Бе облечена небрежно и притискаше към гърдите си износена раница. И странно, по негово мнение, носеше ръкавици. Лиам гледаше към нея, докато минаваха през портала.
- Добре дошла в Атлантида, д-р Макдърмът - каза й.
Зашеметяващите очи на жената се разшириха и челюстта й се стегна, но не показа следи на притеснение при гледката на няколко въоръжени воина и полугола жена. Просто
премигна няколко пъти и помаха на останалите, след което погледна към Лиам.
- Да си призная, г-н МакХоти, това е едно от най-интересните ми партита за посрещане.
Глава 11
Атлантида
Дългите години, изпълнени с болка и горчив опит, бяха научили Кийли как да изглежда спокойна на повърхността, докато отвътре трепереше от напрежение. Този момент изглеждаше като грандиозния финал на тази й практика. Изпит за докторска степен върху поддържане на реда по време на хаос.
До момента не я бяха късали и не възнамеряваше да се случва сега. Какво би направила Гертруд Бел? Не, че най-известният археолог в историята някога е трябвало да се изправи пред Атлантида, но може да се каже, че срещата й с Лорънс Арабски се доближава поне малко до ситуацията, в която Кийли се намираше.