Освобождението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-25-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Освобождението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Принц воин…
Лорд Джъстис е направил най-голямата саможертва, за да спаси брат си и е платил с неописуемо мъчение. Сега се е завърнал, спасен от смъртта, с разклатен ум и с мисия, от която не може да избяга – трябва да намери изгубената Звезда на Артемида. Но красивата човешка жена, която се е заклел да защитава е застрашена от зло, което може да унищожи и двамата.
Жена на науката…
Артефактите от Атлантида говорят на д-р Кийли Макдърмът и също така й показват видения от отминали животи. Древното откритие я хвърля в свят между миналото и настоящето, между реалността и илюзията и когато се среща със свирепия воин на Атлантида, който е назначен да я защитава, се разкъсва между страх и изкушение. Докато световете им се сблъскват, същото се случва с опасността и желанието.
- Е, колко удобно, че имаме жертва, която вече е подготвена и няма къде другаде да ходи.
Алексий извади меча си и застана пред жената.
- Аз знам, че се шегуваш, но тя не. Млъкни и се отдалечи от нея, освен ако не искаш сериозно да ме вбесиш. Защото, Кристоф, имам, както някои биха го нарекли, катастрофално лош ден.
Смеейки се, Кристоф се завъртя, за да погледне отново през портала. Двете фигури се бяха приближили и почти можеха да различат чертите на мъжа, който водеше.
- Не може да е Джъстис - каза Алексий. - Мога да го разпозная дори и от по-далеч, и то само по походката. Никой друг не пристъпва с такава вродена арогантност като него, сякаш светът му принадлежи. Този мъж докарва прическата и плитката му, но тази бродеща походка не може да принадлежи на Джъстис.
Без да отмества поглед от портала, Аларик отговори тихо:
- Самият ти ходеше по същия начин, докато се лекуваше от причиненото ти от Анубиса. Смъртоносните рани могат да унищожат дори и най-непоклатимата дързост.
Неспособен да измисли ясен отговор на произнесената от Аларик истина, Алексий стисна зъби и обмисли възможностите им. Докато наблюдаваха, двете фигури се приближиха до блещукащия трансформиран прозорец.
- Добре, винаги си повтарял, че най-простото решение е вярното - успя да каже най-накрая.
- Думите са на Окам, но, да, така е - отвърна Аларик. - И какво искаш да кажеш с това?
- Имам предвид, че все още не сме се опитали да минем през това нещо. Може би е толкова просто, колкото да прекрачим прага.
- Да бе, защото няма шанс да паднем в капан, нали? - Кристоф извъртя очи. - И изобщо няма никаква възможност това да е игричка на Анубиса, гласяща „изпържете атлантите“.
- Жената, Тиарнан, е права. Ако тази гледка е към Пустошта, няма как да влезем, без да използваме черна магия за жертвоприношение. А аз не горя от желание да умирам, за да може да се осъществи това, нито пък да докосвам нещо, създадено от Анубиса.
Алексий се изкушаваше, независимо че досега жрецът никога не бе грешал. Джъстис бе повече от приятел, повече от брат.
Те бяха Воините на Посейдон и не изоставяха хората си.
Алексий бе прекарал последните месеци, докато търсеше безспирно Джъстис, мислейки какво ли са стрували на воина вековете, прекарани в мълчание. Как развалянето на проклятието е разрушило съзнанието му
Какво ли бе направила Анубиса, за да го измъчва допълнително. Мисловните щитове, които Алексий бе поставил, за да защитят съзнанието му от спомените, прекарани като неин пленник, поддадоха. Но воинът стисна ръце в юмруци, докато стените не се превърнаха отново в непревземаеми.
- Ще се опитам, Аларик. Ще пробвам тази бариера.
Преди Аларик да успее да го спре, Алексий долепи длан до наподобяващата вълни повърхност на портала. Бе връхлетян от ужасяващо количество енергия, което го запрати десетки метри назад. Докато лежеше на земята и премигваше, забеляза дима, но не и откъде идваше. Зашеметен и безмълвен, с въздух изтръгнат от дробовете, Алексий вдигна ръката, с която бе докоснал бариерата. Сетивата му крещяха от болка, сякаш бе държал ръката си в най-горещия огън, в най-дълбокия от деветте кръга на ада. И ето че имаше само остатъчни наранявания: почернели пръсти и пушещи нокти. Независимо от това димът ставаше по-силен.
- Глупак - изръмжа Аларик. - Трябва ли да се обръщам към теб като към един от най-неопитните и необучени воини? - Жрецът вдигна ръка в жест, сякаш разрязва въздуха над Алексий. Струя ледена вода се стрелна във въздуха и удари воина през лицето, обливайки главата му.
Алексий скочи от земята, като се препъна няколко пъти, докато изтриваше водата от лицето си.
- Това пък за какво беше?
Кристоф започна да се смее.
- Косата ти гореше, мой човек. Аларик вероятно не е искал да обезобрази и другата страна на красивото ти лице.
Алексий почти неволно наведе глава, така че мократа му коса да падне напред и да закрие грозно белязаната лява част на лицето му.
- Един ден ще прекалиш, Кристоф - изръмжа в негова посока. - Тогава аз ще бъда този, който ще ти даде урок.
Тиарнан, която почти бяха забравили, прочисти гърлото си.
- Не искам да ви развалям купона, но приятелят ви се приближава. Ако все още може да се нарече ваш приятел, след като е прекарал известно време в Пустошта. И какво е онова нещо, което го следва?
Алексий отново се приближи към портала и видя това, което бе станало болезнено ясно през последните няколко минути.
- Джъстис е! - изкрещя.
Усещането по врата му, подобно на лазене на мравки, бе единственото, което го предупреди преди върховният им принц Конлан и брат му, лорд Венджънс, да си проправят път към портала. Напрежението на практика вибрираше около тях, когато двамата за първи път видяха Джъстис. Воинът бе обявил, че е техен брат малко преди доброволно да стане жертва на богинята на вампирите. Джъстис бе спасил живота на Вен и този на певицата на скъпоценни камъни - Ерин, която бе избраницата на Вен и лечител. С тази жертва, също така спаси живота на нероденото дете на принц Конлан.