Книжарничка на острова
- Автор: Зевин Габриэлла
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547713260
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Книжарничка на острова». Краткое содержание книги:
И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Ние, хората, не сме точно романи.
Не сме и къси разкази.
В крайна сметка ние сме събрано творчество.
На изтърканата табела над книжарницата на остров Алис е изписано мотото ѝ: Човекът не е самотен остров. Всяка книга е цял един свят. Ей Джей Фикри, сприхавият собственик на книжарницата, скоро ще разбере какво наистина означават тези думи.
Животът на Ей Джей не е точно такъв, какъвто си го е представял. Жена му загива при катастрофа, книжарницата му отчита най-ниските продажби от години, а най-ценното му притежание – рядко издание на Едгар Алън По – е откраднато. Постепенно той се изолира от хората на остров Алис – от Ламбиаз, полицая, който винаги се е държал добре с него; от Исмей, сестрата на жена му, която се опитва да го спаси от самия него; от Амелия, чаровната и идеалистична търговска представителка на едно издателство, която продължава да идва с ферибота до острова и отказва да се предаде пред лошото му отношение към нея. Дори книгите вече не носят радост на Ей Джей. Те са поредното доказателство колко бързо се променя светът. Към по-лошо.
И тогава в книжарницата му се появява неочакван подарък. Малък, но изключително ценен. Подарък, който ще даде възможност на Ей Джей да пренапише отново живота си и да погледне света с нови очи...
Книжарничката на острова ни напомня какво ни спасява от самотата: чувството ни за съпричастност; способността ни да обичаме и да бъдем обичани; желанието ни да се грижим за някого и да позволим някой да се грижи за нас. В този роман има хумор, романтика, нотка напрежение, но най-вече любов – любов към книгите и към хората на книгите. И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Габриел Зевин започва да пише на 14 години. Има осем романа за тийнейджъри и възрастни, като пише за жените войници в Ирак, за мафиотска принцеса от ретрофутуристичен Ню Йорк, тийнейджърка в отвъдния свят, говорещи кучета, хора, страдащи от амнезия, и трудността да обичаш един човек дълго, много дълго време. Първият ѝ роман Elsewhere е преведен на над 20 езика. Тя е сценарист на култовия филм Разговори с други жени . Осмият ѝ роман, бестселърът наНю Йорк Таймс Книжарничката на острова, е издаден от най-големите издателства в света. Габриел Зевин живее в Силвър Лейк, Лос Анджелис.
– Най-вероятно не. Аз съм стар, имам си вече навици и съм свикнал всичко да става по моя начин.
– Не си чак толкова стар – каза тя.
– О, да, в сравнение с мистър Фридман определено не съм – прокашля се Ей Джей. – Когато дойдеш в града, може да излезем да похапнем, ако имаш време.
Не беше необичайно книжарите и търговските представители да излизат на обяд или вечеря заедно, но Амелия долови определена нотка в гласа на Ей Джей, затова реши да изчисти нещата.
– Да, можем да прегледаме новия зимен каталог, докато сме навън.
– Разбира се – отвърна Ей Джей прекалено бързо. – Пътуването ти до Алис е много дълго. Навярно ще си огладняла. Ужасно грубо от моя страна, че никога преди не съм го предлагал.
– Тогава нека да бъде късен обяд – каза Амелия. – Трябва да хвана последния ферибот за Хаянис.
Ей Джей реши да заведе Амелия в "Пеко"[50], който бе вторият най-добър ресторант за морска храна в Алис Айлънд. "Ел Корасон", най-хубавият ресторант, не отваряше за обяд, а дори да го правеше, щеше да изглежда прекалено романтичен за обикновена бизнес среща.
Ей Джей пристигна пръв, което му даде време да съжали за избора си. Не беше идвал в "Пеко", откакто в живота му се бе появила Мая, и бе поразен от интериора, който му се стори прекалено туристически и кичозен. Елегантните бели покривки не отвличаха достатъчно вниманието от харпуните, мрежите и рибарските дъждобрани, висящи по стените, нито от издялания от дърво капитан, който посрещаше на входа посетителите с кофа, пълна с карамелени бонбони. Кит от фибростъкло с малки тъжни очи се люлееше от тавана. Ей Джей усети, че китът го укорява: Да беше отишъл в "Ел Корасон" , пич.
Амелия закъсня с пет минути.
– "Пеко", като в "Моби Дик" – каза тя.
Беше облечена в нещо, което приличаше на повторно употребена плетена покривка, намъкната върху винтидж розов комбинезон, и носеше галоши, макар денят да бе слънчев. Ей Джей смяташе, че галошите я правят да прилича на бойскаут, подготвен за всякакво предстоящо бедствие.
– Харесваш ли "Моби Дик"? – попита той.
– Мразя го. А не използвам тази реплика за много неща. Учителите изискват от учениците да прочетат книгата, а родителите са щастливи, че децата им ще открият нещо "стойностно", класика. Но принуждаването на децата да четат книги като тази, ги кара да мислят, че мразят четенето.
– Изненадан съм, че не отказа поканата, когато си видяла името на ресторанта.
– О, помислих си го – каза тя развеселено. – Но после си напомних, че това е само име и вероятно няма да повлияе на качеството на храната, или поне, не прекалено много. Освен това проверих отзивите за "Пеко" в интернет и всичко ми се стори изключително примамливо.
– Не си се доверила на моя избор?
– Харесва ми да мисля за това, което ще ям, преди да отида на ресторант. Харесва ми да о-чак-вам – разточи тя думата и отвори менюто. – Ха, имат няколко коктейла, кръстени на персонажи от "Моби Дик". – Тя разгърна страницата. – Както и да е. Ако не исках да идвам тук, вероятно щях да измисля някоя алергия към ракообразни.
– Измислена хранителна алергия. Много лукаво от твоя страна – каза Ей Джей.
– Сега вече няма да мога да прилагам този трик спрямо теб.
Сервитьорът бе облечен в натруфена бяла риза, която бе в очевиден контраст със слънчевите му очила и щръкнала коса. Приличаше на пират хипстър.
– Ахой, новаци на кораба – каза той небрежно. – Ще пробвате ли някой от тематичните ни коктейли?
– Обикновено пия старомодни питиета, но как може човек да устои на тематичен коктейл? – усмихна се Амелия. – Един "Куикуег"[51], моля – каза тя. После изведнъж се пресегна и хвана ръката на сервитьора. – Почакайте! А хубав ли е?
– Хъм... Туристите явно го харесват.
– Е, щом туристите го харесват...
– Да изясним, това означава ли, че го поръчвате, или не?
– Определено го поръчвам – каза Амелия. – Давай го насам, човече – усмихна се тя мило на момчето. – Няма да ви виня, ако се окаже ужасен.
Ей Джей си поръча чаша червено вино.
– Това е тъжно – каза Амелия. – Обзалагам се, че ще прекараш целия си живот, без да си поръчаш "Куикуег", въпреки че живееш тук, продаваш книги и дори вероятно харесваш "Моби Дик".
– Очевидно си по-еволюирала личност от мен.
– Да, забелязвам го. И след като изпия този коктейл, сигурно целият ми живот ще се промени.
Питиетата пристигнаха.
– О, виж – каза Амелия. – Малък харпун, промушил скарида. Колко неочаквано и приятно! – възкликна тя и извади телефона си, за да снима украсата на коктейла си. – Обичам да снимам питиетата си.
50
"Пеко" – китоловният кораб на капитан Ахав от "Моби Дик". – Б. Пр.
51
Куикуег – полинезийски принц, харпунджия на кораба "Пеко" в "Моби Дик". – Б. Пр.