Книжарничка на острова
- Автор: Зевин Габриэлла
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547713260
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Книжарничка на острова». Краткое содержание книги:
И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Ние, хората, не сме точно романи.
Не сме и къси разкази.
В крайна сметка ние сме събрано творчество.
На изтърканата табела над книжарницата на остров Алис е изписано мотото ѝ: Човекът не е самотен остров. Всяка книга е цял един свят. Ей Джей Фикри, сприхавият собственик на книжарницата, скоро ще разбере какво наистина означават тези думи.
Животът на Ей Джей не е точно такъв, какъвто си го е представял. Жена му загива при катастрофа, книжарницата му отчита най-ниските продажби от години, а най-ценното му притежание – рядко издание на Едгар Алън По – е откраднато. Постепенно той се изолира от хората на остров Алис – от Ламбиаз, полицая, който винаги се е държал добре с него; от Исмей, сестрата на жена му, която се опитва да го спаси от самия него; от Амелия, чаровната и идеалистична търговска представителка на едно издателство, която продължава да идва с ферибота до острова и отказва да се предаде пред лошото му отношение към нея. Дори книгите вече не носят радост на Ей Джей. Те са поредното доказателство колко бързо се променя светът. Към по-лошо.
И тогава в книжарницата му се появява неочакван подарък. Малък, но изключително ценен. Подарък, който ще даде възможност на Ей Джей да пренапише отново живота си и да погледне света с нови очи...
Книжарничката на острова ни напомня какво ни спасява от самотата: чувството ни за съпричастност; способността ни да обичаме и да бъдем обичани; желанието ни да се грижим за някого и да позволим някой да се грижи за нас. В този роман има хумор, романтика, нотка напрежение, но най-вече любов – любов към книгите и към хората на книгите. И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Габриел Зевин започва да пише на 14 години. Има осем романа за тийнейджъри и възрастни, като пише за жените войници в Ирак, за мафиотска принцеса от ретрофутуристичен Ню Йорк, тийнейджърка в отвъдния свят, говорещи кучета, хора, страдащи от амнезия, и трудността да обичаш един човек дълго, много дълго време. Първият ѝ роман Elsewhere е преведен на над 20 езика. Тя е сценарист на култовия филм Разговори с други жени . Осмият ѝ роман, бестселърът наНю Йорк Таймс Книжарничката на острова, е издаден от най-големите издателства в света. Габриел Зевин живее в Силвър Лейк, Лос Анджелис.
И най-вече, Амелия Ломан бе професионалист и никога не спомена ужасното поведение на Ей Джей при първата им среща. Божичко, наистина се бе държал отвратително с нея. Като форма на някакво покаяние в момента той реши да даде на "Късно разцъфване" шанс, въпреки че определено не си падаше по този тип книги.
"Аз съм на осемдесет и една и статистически погледнато, трябваше да съм умрял преди четири години и седем месеца", започваше книгата.
В пет часа сутринта Ей Джей я затвори и потупа нежно корицата ѝ.
Мая се събуди и очевидно се чувстваше по-добре.
– Защо плачеш?
– Четях – отвърна Ей Джей.
Амелия Ломан не разпозна номера, но отговори още при първото позвъняване.
– Амелия, здравей. Обажда се Ей Джей Фикри от "Айлънд Букс". Всъщност не очаквах да вдигнеш.
– Да, вярно е – разсмя се тя. – Аз съм последният човек в целия свят, който все още отговаря на телефонните обаждания.
– Да – каза Ей Джей. – Може и да си.
– Католическата църква обмисля дали да не ме обяви за светица.
– Света Амелия, която отговаря на обажданията си – каза той.
Ей Джей никога не ѝ бе звънял преди.
– Уговорката ни за след две седмици остава ли, или има промяна? – попита Амелия.
– О, не, нищо подобно. Всъщност канех се просто да ти оставя съобщение.
Амелия заговори с монотонен глас:
– Здравейте, това е гласовата поща на Амелия Ломан. Бийп.
– Ааа...
– Бийп – повтори Амелия. – Моля, оставете вашето съобщение.
– Ъъъ... здравей, Амелия. Обажда се Ей Джей Фикри. Току-що прочетох една от книгите, които си ми препоръчвала.
– О, така ли? Коя?
– Странно. Гласовата ти поща като че ли говори с мен. Една отпреди няколко години. "Късно разцъфване" от Леон Фридман.
– Не разбивай сърцето ми, Ей Джей. Това бе абсолютният ми любимец от един от зимните ни каталози. Никой не искаше да я чете. Обичах тази книга. И все още я обичам! Аз съм кралицата на изгубените каузи.
– Може би причината е била в корицата – каза неуверено събеседникът ѝ.
– Беше прекалено печална – старчески крака, цветя – съгласи се Амелия. – Сякаш някой би искал да мисли за сбръчкани стари ходила, а какво остава да си купи книга с тях на корицата. Направихме нова, но и тя не помогна много, въпреки че беше без ходилата, в стилно бяло и черно, с повече цветя. Но кориците са доведените червенокоси деца в книгоиздаването. Обвиняваме ги за всичко.
– Не знам дали помниш, но ти ми даде "Късно разцъфване" първия път, когато дойде при мен – каза Ей Джей.
Амелия замълча.
– Така ли? Да, звучи логично. Точно тогава започнах работа в "Птеродактил".
– Е, ти знаеш, че не си падам много по литературните мемоари, но този бе впечатляващ по свой особен начин... Мъдър и... – Ей Джей се притесни. Чувстваше се разголен, когато говореше за неща, които наистина обичаше.
– Продължавай.
– Всяка дума е правилната и точно на мястото, където трябва да бъде. Това всъщност е най-големият комплимент, който мога да дам за книга. Съжалявам само, че ми отне толкова много време да я прочета.
– Историята на живота ми. Какво те накара най-накрая да я прочетеш?
– Момиченцето ми бе болно...
– О, бедната Мая! Надявам се, че не е нещо сериозно?
– Варицела. Стоях с нея цяла нощ и това бе най-близката до мен книга в момента.
– Радвам се, че все пак си я прочел – каза Амелия. – Молех всеки, когото познавах, да я прочете и никой не поиска освен майка ми, а и нея не убедих лесно.
– Понякога книгите не ни намират, докато не настъпи подходящото време.
– Не е голямо утешение за мистър Фридман.
– Е, смятам да поръчам един кашон със сърцераздирателни корици. А през лятото, когато всички туристи ни наводнят, може да поканим мистър Фридман за едно литературно гостуване.
– Ако доживее дотогава – каза Амелия.
– Болен ли е?
– Не, но е вече към деветдесетте!
Ей Джей се разсмя.
– Добре, Амелия, ще се видим след две седмици, предполагам.
– Може би следващия път, когато ти кажа, че нещо е "най-доброто ни заглавие от зимния каталог", ще ме послушаш!