Последната кашмирска роза
- Автор: Клевърли Барбара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калоян Игнатовски
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Последната кашмирска роза». Краткое содержание книги:
Но никой не бе споменал лодки от волски кожи.
— Ей там под онова дърво има хладно местенце, Наурунг. Дай да прегледаме още веднъж сведенията за Алиша Симс-Уорбъртън, какво ще кажеш? И така — решение на следователя: удавяне при инцидент. Да започнем от самото начало, защо е преминала реката? Ето обяснението на нейния съпруг, адресирано до следователя, когото той явно познава, тъй като се обръща към него със „Скъпи Уилфрид“. То май хвърля известна светлина: „Проклинам деня, в който някой й каза, че там има люпило пеперуди на име «Траурна мантия».“ Каква ирония, не смяташ ли?
Както ти е известно, Алиша беше страстна любителка на ципокрили. Но — забележи — имам предвид наистина страстна. В колекцията си притежаваше хиляди пеперуди. И с това не се занимаваше като повечето мемсахиби — просто начин да прекарат времето, намерят ли нещо красиво, и го пъхнат в някой албум. Не, тя действително имаше познания за пеперудите. Да видиш колекцията й! Всички екземпляри внимателно забодени с карфици и под тях етикети. Боже мой, тя дори събираше образци от техните яйца, какавиди и гъсеници — какво знаеш ти — и ги забождаше редом с пеперудите. Наистина професионално занимание. Според музейните стандарти. Слугите постоянно й носеха пеперуди и насекоми, но най-много обичаше да ходи сама и да изследва средата, която те обитаваха. Имаше един екземпляр, който отдавна й се изплъзваше. Тази „Траурна мантия“. „Не можеш ли да си я намериш в Англия?“, попитах я. Очевидно не. Те при нас дори са по-голяма рядкост, отколкото в Индия. Но както и да е, мисля, че тръпката от лова я примамваше, нали разбираш.
Така или иначе, научи се, че „Траурна мантия“ е била забелязана от другата страна на реката южно от Джалпани и това беше. Още на следващия ден тръгна. Не можа да ме изчака да се прибера и да я придружа. Аз бях на обход из муфасала13 и не разбрах какво се бе случило за една седмица. Чувам, че от Прентис е разбрала за отвратителната пеперуда. Някой от неговите слуги ли, друг ли я забелязал. По-добре питай него. Всичко това го знам, понеже Алиша се беше втурнала и бе оставила на бюрото си недовършено писмо до сестра си, която е запалена колкото нея… Мисля, че може би е добре да го видиш, но искам да ми го върнеш, когато приключиш със случая.
Следваше подпис: „Капитан Симс-Уорбъртън“.
— А интересно къде е сега капитан Симс-Уорбъртън? Още ли е в базата? Известно ли ти е, Наурунг?
— Уви, сахиб, той е мъртъв. Беше убит във войната.
— Жалко. Е, нека видим какво казва самата жена.
Приложеното копие от недовършеното писмо потвърждаваше всичко, което капитан Симс-Уорбъртън беше написал за съпругата си. Джо трепна от простодушния ентусиазъм, с който Алиша беше известила сестра си Ан в Съри за предстоящия успех.
„… след тази новина със сигурност ще се пукнеш от завист, Ан! Открих я — самата «Траурна мантия»!! Тази сутрин полковник Прентис ми каза, че могат да се намерят в една върбова горичка на брега на реката близо до малко местно селце само на няколко мили северно от гарнизона. Какъв късмет! Неговият мали — тоест градинарят му (виждаш ли как попивам думите!) — отишъл при него и го помолил да предаде на офицершата, която обича пеперуди, че има един рядък екземпляр в близост до селото му. Описал му я, полковник Прентис проверил и тя била там! Там ще бъда и аз много скоро. Единственият проблем е в прекосяването на реката. Знаеш какво изпитвам от реките! А Джон не е тук, за да ме придружи — обикаля из провинцията с още десетима съмишленици, ловци на глигани…“
Тук писмото прекъсваше.
— Значи това я завежда до мястото. Дошла е тук вероятно на кон, вързала го е на мястото, където оставихме нашите коне, и се е качила на лодката. Погледни нататък, там е отивала — при онези върби! Така че от другата страна не й е бил нужен превоз, нито дори конят й. Мисля, че разполагаме с разказ на очевидец… да… ето го. Подписан от Гопал, който е бил на работа този ден. Преводът от местния диалект е направен от…
— От баща ми, сахиб. И той е бил сержант в полицията по това време — заяви гордо Наурунг.
— Гопал казва: „Аз бях лодкарят, който работеше на 12 март 1913 г. Преди пладне дойде една англичанка на кон и ме помоли да я преведа през реката. Беше сама. Лодката побира само една жена, облечена с английски поли, затова тримата души, които пристигнаха малко след това и искаха да пресекат реката, за да отидат в селото, ни изчакаха на брега да се върнем. Да, сахиб, имаше и хора, чакащи на отсрещния бряг. Подкарах лодката, когато изведнъж двата кожени мяха откъм течението се спукаха. Въздухът бързо излезе от тях и лодката се килна. Жената се разпищя и падна в реката. Мисля, че не можеше да плува. Помъчи се да се задържи и потъна. Аз се гмурнах да й помогна, но водата е толкова мътна, че в първия момент не успях да я видя. Намерих я и я издърпах на повърхността, в този момент обаче тя вече бе изгубила съзнание. Опитах се да доплувам с нея до брега, но бе доста тежка. Двама от мъжете, които чакаха да прекосят реката, скочиха да ми помогнат и заедно успяхме да я пренесем до брега.“
13
Провинция (хин.). — Бел.прев.