Клубът на анонимните шопинг маниачки
- Автор: Харбисън Бет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Стоилова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Клубът на анонимните шопинг маниачки». Краткое содержание книги:
— И кои са те? — Искаше й се да остане спокойна, но само един поглед върху снимките доказваше, че е виновна като самия грях и никой, добрал се до тях, няма да повярва на разказваната от нея история.
— Я стига, госпожо Захарис! Ако ви го разкрия, може да го изложа на опасност. И което е по-важно, да проваля работата си. — Фотографът цъкна с език. — Мисля, че вестниците биха дали луди пари за тези снимки. Впрочем сигурен съм.
— Пресата не се интересува от мен.
— Не бъдете толкова скромна. — Господи, как може да й говори толкова мило и в същия момент да й отправя такава злобна заплаха? — Омъжена сте за човек, когото мнозина смятат за евентуален бъдещ президент на Съединените щати. Образът ви постоянно се появява в светските хроники на „Поуст“ и „Уошингтониън“. Вие сте, ако мога да заимствам израза от криминалното следствие, личност, представляваща интерес.
Когато Джералд замълча, тя го погледна безмълвно — удивена и почти впечатлена от неограничената му способност да върши злодеяния с такова удоволствие. Всеки, който не говори английски, можеше да бъде заблуден от тона му и да предположи, че прави комплименти на Хелън за красотата и заложбите й.
— Виждам, че сте изненадана — продължи след малко той, — за което се извинявам. Ако искате вярвайте, но доста мислих преди срещата и стигнах до извода, че няма елегантен начин да подхванеш разговор за основната тема, затова трябва… Бум!…
Тя подскочи стреснато.
— … да караш направо.
Гласът му бе отново толкова топъл и непринуден, че й бе трудно да разбере накъде бие. Дали ще продаде снимките? Възможно ли бе това просто да е предупреждение да се придържа към историята си, защото на света има жестоки хора, които няма да бъдат снизходителни като него?
Бе склонна да приеме второто, затова попита открито:
— Какво смятате да правите със снимките и с обвиненията в кражба, господин Паркс?
Малките му тъмни очи светнаха като на учител, горд, че любимият му ученик е намерил остроумен отговор на труден въпрос.
— Това зависи от вас.
— От мен значи. — Ако наистина зависеше от нея, би го накарала да млъкне и мигом да изчезне.
Той кимна.
— Аз съм работещ човек, госпожо Захарис. Трябва да изкарвам прехраната си като всички останали. — Направи кратка пауза и лукавото му лице се изкриви в презрителна гримаса. — Е, като почти всички.
Изкушаваше я мисълта да му каже, че знае какво означава да се бориш за оцеляването си, но нямаше никакво намерение да създава приятелски взаимоотношения с него, дори и толкова бегли.
Пък и не му влизаше в работата.
При това вече знаеше прекалено много за нея.
Ето защо подхвърли:
— Повечето хора печелят парите си честно.
— Напълно вярно — съгласи се Джералд. — И на мен ми допада такъв начин на живот. Затова не бива да се съмнявате, че имам намерение да лъжа, когото и да било по отношение на вас. — Кимна към купчината снимки, които тя още стискаше в ръката си. — Те сами ще разкажат истината, цялата истина и нищо друго, освен истината. Не е необходимо аз да я доукрасявам.
Хелън поклати глава.
— Какво целите в крайна сметка, господин Паркс? Нито ми е интересно, нито разполагам с излишно време, за да отгатвам намеренията ви.
Фотографът насочи пръст към нея като пистолет.
— Доста сте рязка, госпожо Захарис. Харесвате ми. В крайна сметка целта ми е такава: плащате ми в брой двайсет и пет хиляди долара.
Тя пое рязко дъх и се огледа наоколо, надявайки се, че не са привлекли нечие внимание.
— Двайсет и пет хиляди долара? — прошепна остро. — Сигурно се шегувате?!
— О, не. Съвсем не. Вижте, обмислих всичко. Не е необходимо да теглите сумата наведнъж, за да не предизвикате подозрение в банката. Бихте могли да обясните, че средствата са предназначени за дарение с политическа или благотворителна цел, но тогава съпругът ви може да поиска разписка от получателя или да започне да задава излишни въпроси.
Той очевидно си нямаше никаква представа.
— Мъжът ми непрекъснато следи отблизо финансовите си дела.
— Неговите си дела. Това е старомодно. Вие разполагате със собствени средства. А както и на двама ни е известно, при вашия стандарт, при месечна издръжка от няколкостотин хиляди, десет бона са смешни пари.
Няколкостотин хиляди на месец? И то точно сега, когато Джим сложи юзда на разходите й.
— Сред хората с моя стандарт на живот на никого не би му хрумнало да изнудва някого с цел лично облагодетелстване — отвърна му с леден тон.