Kолеж за магьосници
- Автор: Гросман Лев
- Серия: The Magicians #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9789546859341
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Kолеж за магьосници». Краткое содержание книги:
Mодерен фентъзи роман за настоящи и пораснали фенове.
Пъблишърс Уийкли
Куентин Колдуотър живее тъжен, меланхоличен живот. Макар и пълен отличник, той е нещастен. Единствената му мания е поредица от фентъзи книги за вълшебната страна Филория. Обсебен от приключенията и от магията на измислената страна, той препрочита книгите отново и отново.
Съкровеното му желание е не да кандидатства в университета Принстън, където е ясно, че ще приемат гений като него, а поне за миг да надзърне в света на Филория.
В един преломен ден Куентин попада на укрито с магия място в Ню Йорк, където времето тече по различен начин и където съществува... колежът по магия Брейкбилс. Макар колежът да не е Филория, той дава на Куентин възможност да учи магия и да прави заклинания – нещо, за което винаги е мечтал.
Оказва се, че магията не е лесна работа – мъчителни упражнения, заклинания на старохоландски и келтски, тежки предизвикателства, пътешествие по въздух до Южния полюс... Много скоро Куентин открива, че все още жадува за вълшебната страна от любимите си книги.
През почивните дни, поне денем, можеше да работи където пожелае. Най-често оставаше в стаята си, но от време на време се изкачваше по спираловидното стълбище, водещо към обсерваторията в една от кулите. Там се помещаваше старинен телескоп, голям колкото телеграфен стълб. Вероятно някой от персонала изпитваше истинска обич към този инструмент, защото лагерите на въртящата се поставка винаги бяха смазани, а металният корпус бе излъскан до блясък.
Куентин предпочиташе да чете в обсерваторията, понеже беше добре отоплена и рядко посещавана. Първо, катеренето по стълбите не беше особено приятно, и второ, телескопът беше неизползваем през деня. Но една събота в края на ноември откри, че не е единственият, който е стигнал до това заключение. Щом се изкачи по стълбището, видя, че капакът в пода е вдигнат, което означаваше, че някой е завзел убежището му. За всеки случай внимателно провря глава през отвора и огледа кръглата стая, озарена с жълтеникава светлина. Усещането беше, че е надникнал в друг свят на непозната планета, който носеше зловеща прилика с неговия, но беше пренареден. Натрапникът се оказа Елиът. На креслото седеше един от второкурсниците — момче с гладко бебешко лице и рижава коса. Куентин не го познаваше, но мислеше, че се казва Ерик.
Двамата се прегърнаха и се целунаха.
Необяснимо защо Куентин изчака още секунда, преди да слезе по стълбището и да се върне в своя познат и предсказуем свят, но не можеше да откъсне поглед. Гледаше право в оголената същност на емоционалния механизъм на "летния" си приятел. Запита се как не се е досетил и дали Елиът прелъстява едно-две момчета годишно и ги захвърля, след като им се е наситил. И наистина ли беше принуден да се крие? Дори в "Брейкбилс"?
Реши, че повече няма да учи в обсерваторията.
Довърши първи том от книгата на Попър в полунощ преди изпита, който щеше да се проведе след неделния ден. Затвори книгата и около минута се взира в корицата. Ръцете му трепереха. Виеше му се свят, чувстваше тялото си тежко като олово. Не можеше да остане в тайната стаичка, но беше прекалено изнервен, за да си легне. Надигна се от продъненото канапе, облече си палтото и заяви, че отива да се поразходи.
За негова изненада Алис предложи да го придружи. Пени безмълвно се взираше в пейзажа в огледалото, очаквайки да види отражението на бледото си лице, за да продължи да се упражнява.
Куентин възнамеряваше да мине през лабиринта, да прекоси заснежената морава, да се обърне и да се взре в притихналата Къща. Трябваше да обмисли защо приключението изобщо не е забавно и да се опита да успокои опънатите си нерви, за да поспи. Тръгна към високите остъклени врати към задната тераса.
— Недей! — прошепна Алис и обясни, че след вечерния час вратите се настройват чрез магия така, че да изпращат предупредителни сигнали в стаите на преподавателите. Било направено, с цел да се попречи на колежаните да напускат сградата. Тя го поведе към вратичка, скрита зад един гоблен, която водеше към жив плет, покрит със сняг. Провряха се през него и пристъпиха в студения мрак.
Куентин беше с двайсетина сантиметра по-висок от Алис и с по-дълги крака, но тя смогваше да върви редом с него. Преминаха през лабиринта и закрачиха през заледената морава.
Алис първа наруши мълчанието:
— Идвам тук всяка нощ.
Куентин не можа да реагира веднага, защото съзнанието му беше замъглено от липсата на сън.
— Всяка нощ ли? — попита глуповато. — Наистина ли? Защо?
— Ами… така — въздъхна тя. Под лунната светлина парата от устата й приличаше на бяло облаче. — За да избистря съзнанието си. В кулата на момичетата става много шумно и не мога да мисля. Тишината ме успокоява.
— Дали знаят, че излизаш след вечерния час?
— Разбира се. Най-малкото Фог знае.
— Тогава защо си правиш труда да…
— Да излизам през тайната вратичка ли? Мисля, че не го е грижа дали някой от нас излиза без разрешение. Обаче оценява усилието да се прикриваме.
Стигнаха до края на голямата морава, обърнаха се и се загледаха в Къщата. Някъде избуха бухал. Ленивата луна посребряваше облаците, надвиснали над покрива. Сцената беше като от стъклено кълбо с изкуствен сняг, което никой не е разклатил.
Куентин си спомни онзи откъс от "Светът в стената" от поредицата за Филория, в който Мартин и Фиона бродеха през замръзналата гора, търсейки дървета, омагьосани от Наблюдателката, в стволовете на които имаше тиктакащи часовници. Наблюдателката не беше като другите лоши магьосници, понеже много рядко правеше злини, и то далеч от хорските очи. От време на време я зърваха в далечината, хванала в едната си ръка книга, а в другата — богато инкрустиран часовник; друг път профучаваше в тиктакаща карета с формата на часовник, украсена с бронзови заврънкулки. Неизменно носеше воал, закриващ лицето й. При всяко преминаване засаждаше своите дървета часовници.