Пощенската картичка
- Автор: Флеминг Лия
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-289-8
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пощенската картичка». Краткое содержание книги:
Великобритания, 1923. Седемгодишната Каролайн расте на воля в красиво старинно имение в шотландската провинция. Своенравното момиченце обожава белгийската си бавачка и с нетърпение очаква посещенията на леля си Фийби – единствената й жива роднина, от Лондон. Красивата леля е актриса и я глези като никой друг. Но тайната, която пази, ще преобърне живота на Каролайн завинаги.
„Впечатляващ исторически роман, който остава в мислите дълго след отгръщането на последната страница… „Пощенската картичка” е истинско съкровище! Лия Флеминг е роден разказвач!”
- Този път го направи сама - заповяда Прим, докато потропваше с чукалото на първата къща, за да попитат къде живее мистър Бордман.
Една старица с беззъба усмивка им посочи нагоре по улицата. Вече нямаше връщане назад. Кали се завлече до посочената къща, като се надяваше да няма никого, но след като почука, вратата се отвори. Водеше право към дневната, където една жена с оръфана престилка и тъмна къдрава коса ги зяпна смаяно.
- Не купувам нищо от пътуващи търговци.
- Не... Това е ли е къщата на мистър Бордман... На Тед Бордман?
- Кой пита? - огледа ги жената с подозрение.
- Аз съм Каролайн, дъщерята на Джо - обяви Кали.
- По-добре влезте вътре... Тед, имаш посетител - извика тя.
Един мъж лежеше на сгъваемо легло близо до печката. В стаята миришеше на „Лизол“ и сироп за кашлица, но беше безупречно чисто и подредено. Мъжът повдигна изненадано глава.
- Кой е, Хилда?
- Казва, че е дъщеря на Джо. По-добре седни и викай силно, мис. Той е почти напълно глух.
- И кой й е казал това? - Мъжът се втренчи в нея. Бузите му бяха изпити, очите му -хлътнали, кожата му бе с бледността, характерна за инвалидите.
- Аз съм Каролайн Бордман. Това е приятелката ми Примроуз. Решихме да ви потърсим, тъй като съм дъщеря на Джо и Берил, а нали разбирате... не знам много за семейството си.
Кали млъкна, надявайки се мъжът да я е чул.
- И кой ти разказа тази шибана небивалица?
- Тед, не е подходящо...
- Леля ми Фийби, вашата сестра.
Притеснена, Кали му подаде пощенска картичка на Фий от дните й в театъра. Той я погледна за миг и избухна в смях.
- Това ли ти е казала? Нашата Фийби винаги е била романтичка. Но, по дяволите, този път е надминала себе си! - Той се вгледа по-внимателно в Кали. - Признавам, доста приличаш на нея.
- На майка ми, Берил Пул?
- О, не... Берил се омъжи за Ърни Матюс и нямаха деца, а нашият Джо бе изхвърлен от колелото си на Уейкфилд роуд при едно затъмнение по време на въздушно нападение. И той не беше женен. Да, това е нашата Фийби - замина за Лондон и никога не погледна назад. Не я виня. Тя се грижеше за баща ни, но не дойде за погребението му. Той беше достатъчно добър, за да й даде начален тласък за сцената. За това й прощавам... но да ти наговори тези лъжи... Съжалявам, млада госпожице, която и да си, ако си ми роднина, за пръв път чувам за това и се чудя защо. Мисля, че трябва да зададеш на леля си Фийби някои трудни въпроси. Не ми е работа да казвам нещо повече. Радвам се, че се запознахме. Напоследък човек не знае какво ще довее вятърът на прага му.
- По-спокойно, Тед. Бедното дете е в шок.
Хилда се обърна към Кали и каза мило:
- Съжалявам, не можем да ти помогнем повече.
Кали не знаеше какво да каже след разкритието на Тед Бордман, но Прими я отмени във внезапно настъпилата тишина.
- Благодарим ви за помощта. Явно е станало някакво недоразумение. Съжаляваме, че ви притеснихме в почивния ви ден.
- Почивен ден? - изсумтя Тед. - Дните ми са все такива, откакто затвориха магазина. Никой от тази улица няма работа, не ги ли видяхте да се мотаят по тротоара? Единствено Хилда се грижи за мен и пооправя тук. Не мисля, че Фийби е останала без работа.
- Тя играе във филми и преподава пеене.
- А, да, винаги е имала страхотни дробове и големи мечти. Значи не се е омъжила?
Сега беше ред на Тед да задава въпроси.
- Годеникът й е загинал при Сома. Веднъж ходихме на гроба му във Франция.
- Така си е, много от момчетата наоколо не се върнаха в родните си домове. Съжалявам, че не потвърдих малката ти историйка, но няма да говоря лошо за мъртвите. Джо нямаше деца. Той не беше женкар - единствената жена в живота му бе Берил. Върни се при сестричката ми и й кажи да си провери пак фактите, преди да праща някакви хлапачки на прага ми.
- Не съм имала намерение да ви обидя - дрезгаво каза Кали, опитвайки се да преглътне сълзите си.
- Ей, не те обвинявам. Вината не е твоя, но някой не е бил искрен с теб.
- Благодарим ви, мистър Бордман. - Примроуз отстъпи заднишком към вратата. - Хайде, Кали, време е да си вървим.
- Останете и пийнете малко чай - предложи Хилда. - Чайникът е на котлона. Приятно е да имаш компания.
- Благодарим ви, но трябва да тръгваме. А и явно Кали има доста теми за размисъл.
- И не е единствената - каза Тед. - Само това ще кажа: „Крушата не пада по-далече от дървото.“ Извести ни, когато разбереш каква е истинската ти история - добави той помило. - Винаги си добре дошла тук, която и да си. Приятно е да видиш хубави личица, които да озарят стаята.