Господарят на войната
- Автор: Корнуэлл Бернард
- Серия: Warlord Chronicles #3
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Абагар
- ISBN: 954-584-313-6
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Господарят на войната». Краткое содержание книги:
— Да, господарю — признах аз. Мерлин ми беше казал много отдавна, но трябваше да се закълна, че ще запазя това в тайна, защото Друидът се страхуваше да не би Артур да унищожи меча, за да покаже, че не е суеверен.
— Мерлин поиска да му го върна — каза Артур. Още от онзи далечен ден, когато бе получил вълшебния меч от Друида, той знаеше, че някой ден може да му се наложи да го върне на Мерлин.
— Ще му го дадеш ли? — попитах с тревога. Той изкриви лице.
— И да му го дам и да не му го дам, Дерфел, Мерлин пак ще продължи да върши глупостите си.
— Ако са глупости — отроних аз. Сияещото голо момиче изплува в паметта ми и аз си казах, че тя е вестител на чудотворни неща.
Артур разкопча колана с гравираната ножница.
— Занеси му го ти, Дерфел — рече той с нежелание, — ти му го занеси — повтори и пъхна скъпоценния меч в ръцете ми. — Но да кажеш на Мерлин, че искам да ми го върне.
— Добре, господарю — обещах аз. Защото ако Съкровищата на Британия не успееха да доведат Боговете в навечерието на Самейн, Екскалибур трябваше да бъде изваден, за да участва във войната срещу сакските пълчища.
А навечерието на Самейн вече беше съвсем близо. В нощта на мъртвите Мерлин трябваше да призове Боговете.
На следващия ден понесох Екскалибур на юг, защото без него това нямаше да стане.
Мей Дун е голям хълм, който се намира на юг от Дурновария. Някога тук изглежда е било издигнато най-голямото укрепление в цяла Британия. Хълмът завършва с широк, леко закръглен връх, издължен на изток и на запад и отвсякъде ограден от древните хора с три високи стени от торф. Никой не знае кога е било построено укреплението, нито дори как. Някои вярват, че самите Богове трябва да са копали и подреждали торфа, защото тройната стена изглеждаше твърде висока, а рововете под нея твърде дълбоки, за да са дело на човешка ръка, макар че нито височината на стените, нито дълбочината на рововете не могла да спре римляните и те завладели укреплението и избили защитниците му. Оттогава Мей Дун е пуст. Самотен в източния край на билото стои малък каменен храм на Митра, построен от победоносните римляни. През лятото старото укрепление е много красиво — овце пасат по стръмните стени, а над тревата пърхат пеперуди, ухаят орхидеи и цъфналата бабина душица. Но през есента, когато нощите започнат да се спускат рано и над Думнония се сипят дъждове, носени от запад, върхът може да ни се стори леден и неприветлив под хапещия вятър.
Главният път към билото води към подобната на лабиринт западна порта. Пътеката бе кална и хлъзгава, когато се заизкачвах, за да предам Екскалибур на Мерлин. Безспирна върволица от хора се бъхташе нагоре — едни понесли големи вързопи с дърва на гръб, други мъкнеха кожени торби с вода за пиене, а имаше и такива, които ръчкаха волове, теглещи огромни дънери или шейни с камари клони. Хълбоците на воловете кървяха. Животните едва мъкнеха товара си нагоре по стръмната хлъзгава пътека към върха, където високо над мен по най-външната стена стояха на стража копиеносци. Присъствието на тези копиеносци потвърди слуховете, които чух в Дурновария, че Мерлин бе затворил Мей Дун за всички освен за хората, които идваха да работят.
Двама копиеносци пазеха портата. И двамата бяха наемници от Черните щитове на Енгас Мак Ейрем. Зачудих се колко ли щеше да му струва на Мерлин да подготви това самотно обрасло с трева укрепление за идването на Боговете. Воините видяха, че не съм от хората, които работеха на Мей Дун, и заслизаха по склона да ме пресрещнат.
— По работа ли сте тук, лорд? — попита единия почтително. Макар да не носех ризница, само ножницата на Хюелбейн бе достатъчна, за да разберат, че съм човек с ранг.
— По работа. Трябва да се видя с Мерлин — отвърнах аз. Човекът не отстъпи встрани.
— Много народ идва тук, лорд, и всички твърдят, че идват да се видят с Мерлин по работа. Но дали лорд Мерлин има работа с тях?
— Кажете му, че лорд Дерфел му е донесъл последното от Тринадесетте съкровища.
Постарах се да придам на думите си тон на важност и тържественост, но те май не направиха впечатление на Черните щитове. По-младият тръгна нагоре да предаде съобщението, а другият остана да си говорим. Като повечето копиеносци на Енгас и този имаше вид на весел мошеник. Черните щитове са от Демеция — кралството, което Енгас направи на западното британско крайбрежие, но макар че ирландските копиеносци на Енгас също бяха нашественици, ние не ги мразехме както ненавиждахме саксите. Ирландците се биеха с нас, крадяха от нас, поробваха ни и вземаха от земята ни, но езикът им беше много близък с нашия, нашите Богове бяха и техни Богове и когато не воюваха с нас лесно се смесваха с местните брити. Някои, подобно на самия Енгас, вече приличаха повече на британци отколкото на ирландци, защото тяхната родна Ирландия, която винаги се е гордяла с това, че римляните не успели да я превземат, сега бе победена от религията, донесена от Рим. Ирландците бяха приели християнството, макар че Господарите отвъд морето, както се наричаха ирландските крале, които подобно на Енгас бяха завладели земя в Британия, все още вярваха в старите си Богове, и напролет, мислех си аз, ако ритуалите на Мерлин призоват тези Богове да застанат на наша страна, Черните щитове без съмнение щяха да се бият за Британия срещу саксите.