Японският любовник

През 1912 година Такао Фукуда бе напуснал дома си в Япония и емигрирал по метафизични причини, но този фактор постепенно загуби значението си в спомените му и той често се питаше защо бе взел това толкова драстично решение. Япония се беше отворила към чуждестранни влияния и вече имаше много младежи, които се отправяха към други държави, за да търсят късмета си, но в семейство Фукуда да изоставиш родината се считаше за непоправимо предателство. Те произхождаха от род на военни, които в продължение на векове бяха проливали кръвта си за императора. Такао беше единствена мъжка рожба от четирите деца, които бяха оцелели след епидемиите и премеждията на детството, и затова се очакваше от него да брани честта на семейството, да поеме отговорност за родителите и сестрите си и да почита предците пред семейния олтар и на всеки религиозен празник. Но на петнайсетгодишна възраст той откри оомото, пътя на боговете – нова религия, произлязла от шинтоизма, която набираше сила в Япония, и усети, че най-сетне е открил компас, който да насочва стъпките му в живота. Според духовните му учители, почти винаги жени, можеше да съществуват много богове, но в същността си всички те бяха проявление на един-единствен и не беше важно с какви имена и ритуали се почитаха: богове, религии, пророци, вестители в курса на историята произлизаха от един и същи източник – Върховния бог на Вселената, Единния дух, с който е проникнато всичко. С помощта на човешки същества Бог се мъчи да пречисти и да възстанови хармонията в света и когато тази задача бъде изпълнена, Бог, човечеството и природата ще заживеят в мирно съжителство на земята и в духовния свят. Такао се отдаде изцяло на вярата си. Оомото проповядваше мир, достижим единствено чрез добродетелност, и младият човек осъзна, че съдбата му не може да бъде военна кариера, както се очакваше в неговото семейство. Да замине надалече, му се стори единственият изход, защото да остане и да се откаже от оръжието, би се изтълкувало като непростимо малодушие, най-лошото оскърбление за рода му. Опита се да обясни това на баща си, но успя само да разбие сърцето му. Изложи мотивите си обаче е такъв плам, че бащата се примири със загубата на сина си. Младежите, които заминаваха, не се връщаха. Безчестието се измива с кръв. Смърт от собствената ръка би била най-подходяща, но това противоречеше на принципите на оомото.