Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна
- Автор: Юнассон Юнас, Юнасон Юнас
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Kolibri
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна». Краткое содержание книги:
– Отмъщението не води до нищо добро – предупреди го Алан. – Както при политиката, нещата са навързани – едно води до друго, докато лошото стане по-лошо, а по-лошото – най-лошо.
Ала Естебан държеше на своето. Само понеже имаш малко повече косми по ръцете и не говориш езика на шефа си безгрешно, не означава, че си маймуна, нали?
Алан се съгласи и двамата стигнаха до разумен компромис. Естебан щеше да се ограничи до уриниране в каната с мляко.
Същата сутрин свидетели докладваха на собственика на фабриката, че двамата пиротехници са били забелязани да се отправят на колела към Катринехолм, а може би дори още пò на юг. Така че в неделното утро собственикът беше подготвен за предстоящата липса на работна ръка през следващата седмица и обмисляше ситуацията над чаша мляко, която Сигрид така любезно му бе сервирала заедно с няколко бадемови бисквити. Настроението му се влоши още повече от факта, че нещо не беше наред с бисквитите. Имаха силен вкус на амоняк.
Собственикът реши да смъмри Сигрид след неделната литургия. Засега й поръча да му донесе още една чаша мляко с надеждата да оправи лошия вкус в устата си.
Ето как Алан Карлсон се озова в Испания. Пътуваха три месеца през Европа и по пътя срещнаха повече негри, отколкото някога бе мечтал. Ала още след като видя първия, изгуби интерес. Оказа се, че единствената разлика освен цвета на кожата беше в странните езици, които всички негри говореха, но това беше характерно и за белите, които живееха на юг от Южна Швеция. Професор Лундборг трябва да е бил стреснат от някой негър като дете, мислеше си Алан.
Двамата приятели се добраха до една страна в хаос. Кралят бе заминал за Рим и монархията бе заменена от република. Левите призоваваха към революция, докато десните се ужасяваха от случилото се в Сталинова Русия. И в Испания ли щеше да стане така?
Естебан забрави за момент, че приятелят му не се интересува от политика, и се опита да го привлече на страната на революцията, но Алан, както обикновено, яростно се съпротивляваше. Ситуацията му напомняше за Швеция и той продължаваше да недоумява защо всичко винаги трябва да бъде точно обратното на това, което е понастоящем.
Последва неуспешен военен преврат на десните, а след това – обща стачка на левите. После имаше всеобщи избори. Левите спечелиха, а десните се разсърдиха – или пък бе обратното? Алан не беше сигурен. В края на краищата избухна война.
Алан се намираше в чужда страна и не знаеше какво да прави, освен да върви след Естебан, който постъпи в армията и бе произведен в сержант веднага щом командирът на взвода му разбра, че е специалист по взривове.
Другарят на Алан гордо носеше униформата си и нямаше търпение да даде своя принос във войната. Неговият взвод трябваше да взриви няколко моста в една долина в Арагон13 и отделението му получи нареждане да се заеме с първия от тях. Естебан бе така въодушевен от оказаното му доверие, че се качи на един камък, хвана пушката си в лявата ръка, вдигна я към небето и изрева:
13 Автономна област в Североизточна Испания. – Б. пр.
– Смърт на фашизма! Смърт на всички фашис...
Естебан не успя да довърши изречението си докрай, защото в следващия миг черепът и части от рамото му бяха отнесени от може би първия вражески снаряд през тази война. В този момент Алан се намираше на около двайсет метра и затова избегна парчетата от другаря си, които се разпиляха около камъка, върху който Естебан така лекомислено се бе качил. Един войник се разплака. Алан огледа това, което беше останало от приятеля му, и реши, че не може с нищо да му помогне.
– Трябваше да си останеш в Хелефоршнес – промълви накрая и изведнъж му се прииска да сече дърва в двора на къщата си в Иксхулт.
Снарядът, който уби Естебан, може и да беше първият през войната, но в никакъв случай не и последният. Алан обмисли възможността да се прибере вкъщи, но изведнъж се оказа, че войната е навсякъде около него. Освен това пътуването до Швеция беше ужасно дълго, а и там никой не го очакваше.
Затова Алан отиде при ротния командир на Естебан, представи се като най-добрия специалист по взривове на континента и каза, че ще взривява мостове и други инфраструктурни обекти в замяна на три хранения на ден и достатъчно вино, за да се напие, когато обстоятелствата го позволяват.
Ротният командир мислеше да даде нареждане шведът да бъде разстрелян, тъй като упорито отказваше да пее оди за социализма и републиката, а на всичкото отгоре искаше да служи в цивилни дрехи. Или както самият Алан се изрази: