Момиче на пружина

Емико се наведе по-близо, така че гайджинът да се наслади на частичната ѝ голота. Очите му се плъзнаха по тялото ѝ, следвайки линията на бедрото под тясната пола, очертанията на ханша ѝ под опънатата материя. После отклони поглед. Емико скри раздразнението си. Привлечен ли беше от нея? Нервен? Отвратен? Не можеше да прецени. С повечето мъже беше лесно. Очевидно. Повечето мъже се деляха на простички категории. Започна да се пита дали гайджинът не смята Новите хора за прекалено отвратителни. Или пък предпочиташе момчета?

— Как оцеляваш тук? — попита я той. — Белоризците отдавна е трябвало да те смелят на тор.

— С подкупи. Докато Роли-сан плаща, те ще си затварят очите.

— И живееш някъде, нали? Роли плаща и за това? — А когато Емико кимна, добави: — В луксозно жилище, предполагам?

Емико сви рамене.

— Роли-сан води отчет на дълга ми.

Сякаш чакал знак, Роли се върна с леда. Гайджинът млъкна и зачака нетърпеливо Роли да остави чашата на ниската масичка. Той се поколеба, но мъжът с шева продължи да мълчи, така че старецът им пожела под нос приятно прекарване и излезе отново. Емико го проследи замислено с поглед, като се чудеше с какво толкова гайджинът държи Роли. Чашата с лед се потеше изкусително пред нея. Мъжът кимна, тя посегна да я вземе и отпи. Жадно, на големи глътки. Пресуши я за миг, после притисна студеното стъкло към бузата си.

Мъжът я гледаше изпитателно.

— Значи не си създадена за тропиците — каза той. Наведе се напред и плъзна поглед по кожата ѝ. — Чудя се защо създателите ти са променили структурата на кожата ти.

Емико овладя желанието си да се дръпне, да избяга от погледа му. Стегна се вътрешно. Наведе се по-близо.

— За да направят кожата ми по-привлекателна. По-гладка. — Дръпна бавно полата си над коляното и остави мекия плат да се хлъзне по бедрата ѝ. — Искате ли да пипнете?

Той я погледна въпросително.

— Моля — каза тя и сведе очи.

Той протегна ръка и пръстите му се плъзнаха по плътта ѝ.

— Прекрасно — измърмори. Гласът му за миг секна и това я изпълни с удовлетворение. Очите му се бяха разширили като на превъзбудено дете. Той се изкашля.

— Кожата ти гори.

— Хай. Както сам казахте, не съм създадена за този климат.

Оглеждаше я изпитателно, проучваше я. Очите му я поглъщаха жадно, сякаш искаше да я изяде с поглед. Роли щеше да е доволен.

— Логично е — каза гайджинът. — Екземплярите от твоя модел са били по джоба само на елита… а елитът живее в климатизирани домове. — Кимна сам на себе си, като все така я оглеждаше. — От тяхна гледна точка сделката е била добра.

Вдигна поглед към лицето ѝ.

— „Мишимото“? Била си собственост на „Мишимото“, нали? Очевидно не си пристигнала тук с дипломатическа мисия. Правителството никога не би допуснало пружинка в страната, предвид религиозната позиция на двореца… — Впери очи в нейните. — „Мишимото“ са те зарязали, нали?