Империя на бури

– Неведнъж ти се е случвало да напуснеш кралството ни. Не виждам защо сега да е различно.

Едион изръмжа гърлено, но Елин го прекъсна.

– Обвинявай ме колкото си искаш, Рен Алсбрук. Но не предавай кралството.

Тя прочете безмълвния отговор в очите му. Както ти прави цели десет години?

Болезнен удар под кръста, но Елин си замълча. В този момент забеляза, че очите на Рен попаднаха върху Еванджелин, върху дълбоките белези по лицето й. Почти същите като тези по неговото. Нещо в погледа му омекна, макар и малко.

Ала Дароу отново крачеше бясно към Елин с пребледняло от гняв лице.

– Ах, ти... – подхвана той.

Елин вдигна ръка. По върховете на пръстите й танцуваха пламъци и превръщаха дъжда в пара. Към китката й бавно се стичаше кръв от дълбоката рана в дланта й – същата като белега на дясната й ръка, ярка като рубина в дръжката на Голдрин зад рамото й.

– Ще положа още една клетва – обяви тя и пак сви окървавената си ръка в юмрук, сваляйки я помежду им. Дароу видимо се напрегна.

Кръвта й покапа по свещената земя на Терасен и усмивката й стана смъртоносна. Дори Едион притаи дъх до нея.

Елин заяви:

– Кълна се, че колкото и далеч да стигна, колкото и да ми коства, поискаш ли помощта ми, ще дойда. Кълна се в кръвта си, в името на семейството си, че няма да обърна гръб на Терасен, както ти обърна гръб на мен. Кълна се, Дароу, че когато настъпи денят да молиш за помощта ми, ще поставя кралството пред гордостта си и няма да те убия. Мисля, че най-подходящото наказание за теб ще е да ме гледаш на трона до края на нищожния си живот.

Лицето му, допреди малко пребледняло, вече полилавяваше.

Тя просто го загърби.

– Къде си мислиш, че отиваш? – попита Дароу.

Явно Муртауг не му беше разказал за плана й да замине за Мъртвите острови. Интересно.

Елин надникна през рамо.

– Да напомня на някои хора, че са ми задължени. Да събера армия от асасини, крадци, изгнаници и обикновени граждани. Да завърша онова, което започна преди много, много време.

Дароу й отвърна с мълчание.

Елин и Едион тръгнаха към Лизандра, която стоеше под дъжда и ги наблюдаваше с мрачно изражение. Еванджелин прегръщаше телцето си и ридаеше тихо, а Лапичка се беше долепила до нея.

Прогонвайки тъгата от сърцето си, болката и тревогата от съзнанието си, Елин каза на хамелеонката и генерала:

– Потегляме.

Едион целуна мократа глава на Еванджелин, преди Муртауг и Рен да я отведат в странноприемницата с явна ласкавост, докато Дароу крачеше сърдито пред тях. А когато тримата се разпръснаха да вземат конете си и Елин остана сама, най-сетне се престраши да доближи потъналото в сенки чворесто дърво.

Малките хора бяха научили за атаката на уивърнската кавалерия тази сутрин.

Затова Елин предполагаше, че малката фигурка, вече разпадаща се под обилния порой, беше поредното послание. Този път само за нея.

Крайбрежният храм на Бранън беше изработен с видимо старание – хитроумно изделие от клечки и камъчета, оформящи колоните и олтара... А върху свещената скала в центъра му бяха измайсторили бял елен от неразчепкана овча вълна, чиито внушителни рога представляваха извити тръни.