Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
Дориан надникна към стаята си, към купчината листове върху претрупаното си писалище, и потрепери. Чакаше го още много административна работа, преди да си легне: писма за подписване, планове за прочит...
В града отекна гръм.
Навярно сигнал, че трябва да се залавя за работа, освен ако не искаше за пореден път да будува до черните часове на утрото. Дориан влезе вътре, въздишайки остро през носа, а зад гърба му пак прокънтя гръмотевица.
Твърде скоро, твърде кратка.
Дориан се обърна да огледа хоризонта. Нямаше облаци – само червено-розово-златисто небе.
Но градът, ширнал се в подножието на хълма, върху който се издигаше дворецът, сякаш застина. Дори калната Ейвъри като че ли спря да пълзи към континента, сепната от поредния гърмеж.
И преди беше чувал този звук.
Магията във вените му забушува и докато се запита какво ли е усетила, терасата се вледени без негово благоволение, толкова бързо и свирепо, че камъните простенаха от студа.
Опита да я прибере, сякаш беше кълбо прежда, търкулнало се от ръцете му, но тя не му се подчини и ледът й плъзна още по-бързо, още по-дебел по каменната тераса. По сводестата врата зад него, по извитата фасада на кулата...
На запад прозвуча рог. Висок, оглушителен звук.
Тревожният му вой престана преждевременно.
Ъгълът на терасата не му предлагаше изглед към източника му. Той влетя в стаята, забравил за вледенените камъни, и се спусна към отворения западен прозорец. Беше подминал едва половината колони от книги и документи, когато зърна хоризонта. Когато градът му се изпълни с писъци.
В далечината, притулвайки залеза като ято прилепи, летеше цял легион уивърни.
Всичките бяха яхнати от вещици, надаващи боен рев към пламналото небе.
***
Манон и Тринайсетте летяха без почивка, без сън. Предишния ден бяха оставили двете придружаващи ги сестринства назад, тъй като уивърните им бяха твърде уморени, за да продължат с тяхното темпо. Особено след като Тринайсетте от месеци излизаха да патрулират в околността на Морат, надграждайки плавно издръжливостта си.
Летяха нависоко, за да останат скрити над облаците, но през пролуките в тях мярваха континента във всевъзможните му нюанси на лятно зелено и масленожълто, и бляскаво сапфирено. Този ден обаче беше ясен и те нахлуха в Рифтхолд без прикритието на облачна покривка тъкмо когато слънцето се спускаше на запад.
Към загубената й родина.
От тази височина, когато хоризонтът най-сетне разкри столицата, Манон съзря опустошението в неговия пълен мащаб.
Щурмът бе започнал без нея. Легионът на Искра продължаваше атаката си и още се устремяваше свирепо към двореца и стъклената стена, разгърната в западния край на града.
Манон сръчка Абраксос с колене в безмълвна заповед да ускори темпото си.
Той се подчини, но едва. Напълно бе изнемощял. И не само той.
Искра държеше сама да се увенчае с победата. Манон не се и съмняваше, че наследницата на Жълтоногите е получила заповедта да отложи нападението... до появата на самата Манон. Кучка! Гледала бе да стигне първа, да атакува без нея...
Наближаваха столицата все повече и повече.
Скоро писъците ги достигнаха. И червената й пелерина натежа като воденичен камък.
Манон насочи Абраксос към каменния дворец на хълма, надничащ иззад лъскавата стъклена стена – онази, която й бе наредено да разруши, – молейки се да не е закъсняла поне за едно.
И че знае какво прави.
7.
Дориан вдигна тревога, но стражите вече знаеха какво се случва. А когато опита да слезе от кулата, те препречиха стълбището и му казаха да остане горе. Той понечи да ги заобиколи, да помогне, но хората му го помолиха да не мърда оттам. Помолиха го, защото не искаха да го загубят.
Отчаянието в младите им гласове го накара да остане в кулата. Млади, но не безполезни.
Дориан стоеше на терасата си с изпъната напред ръка.
От такова разстояние не можеше да направи нищо, докато уивърните сееха гибел отвъд стъклената стена. Рушаха сгради, бутаха покриви с ноктите си, грабеха хора от улиците – неговите поданици.
Покриха небето като одеяло от остри зъби и нокти и макар стрелите на градската стража да попадаха в целта си, уивърните дори не им обръщаха внимание.
Дориан свика всичката си магия, подчинявайки я на волята си, призовавайки лед и вятър върху дланта си.
Трябваше да е упражнил способностите си досега, да помоли Елин да го научи поне на нещо, докато беше в Рифтхолд.
Уивърните приближаваха бавно двореца и стъклената стена около него, сякаш искаха да му демонстрират колко е безсилен пред тяхната мощ.
Нека дойдат. Нека сами влязат в капана на магията му.