Кралство на пепелта

- Вече претърсихме земите на север - каза Астерин. - Предлагам да продължим на юг, чак до края на Белия зъб, а сетне ще се върнем.

- Може изобщо да не са в планината - оспори Сорел. - Миналите десетилетия ги ловяхме из низините.

Манон ги слушаше с хладна и невъзмутима физиономия. Като всяка сутрин. Претегляше думите им, вслушваше се в песента на вятъра.

Дисагите на Имоджен тупнаха на земята. Вещицата изсъска и слезе от уивърна си да ги вземе. Дориан не беше убеден колко време може да ги задържи в лагера с тези дребни пакости. Със сигурност не безкрайно.

- По равен терен сме много по-лесна мишена - напомни им Астерин. - И враговете ни, и крочанките ще ни видят, преди ние да ги забележим.

- Поне ще е по-топло - измърмори Сорел. - В Ейлве ще е същинско лято в сравнение с планината.

Изглежда, че дори безсмъртните вещици със стомана във вените се уморяваха от безмилостния студ.

Но да стигнат толкова на юг, чак до Ейлве, при положение че бяха така близо до Морат... Манон като че ли се замисли върху същото. Очите ѝ се стрелнаха към жакета му. Към Ключовете вътре, като че долавяше пулсиращия им шепот, допира им със силата му. Единственото, което стоеше между Ераван и господството му над цяла Ерилея. Затова нямаше да му позволи да ги занесе дори на сто километра от Морат.

Дориан задържа спокойната, приветлива маска на лицето си, отпуснал ръка върху ефеса на Дамарис.

- И в този лагер няма никакви улики за посоката, в която са поели оттук?

Знаеше, че нямат представа, но все пак изчака отговора им, мъчейки се да не стиска твърде силно дръжката на Дамарис.

- Не - почти изръмжа Манон.

Дамарис откликна с леко затопляне на метала си. На какво ли се беше надявал? Да извибрира утвърдително, да чуе гласа му в съзнанието си?

Е, безспорно не таеше надежда за точно такава почти неуловима топлина.

Топлина за истината... и вероятно изстиване за лъжите. Но... поне Гавин му беше казал истината за меча. Не биваше да се усъмнява в него, като се имаше предвид кой бог почиташе.

Впивайки в очите му безпощадния си, хищнически поглед, Манон даде заповед да потеглят. На север.

В обратната посока на Морат. Дориан отвори уста да отвърне нещо, да забави отпътуването им някак. Ала не му хрумваше нищо, освен да прекърши крилото на някой уивърн...

Вещиците се извърнаха към уивърните си. Дориан щеше да лети с някоя от тях по следващата отсечка от безкрайното търсене. Абраксос обаче изрева и се втурна озъбен към Манон.

Тя се завъртя мълниеносно, но магията на Дориан се промуши още по-бързо към невидимия враг.

От снега зад нея се надигна грамадна бяла мечка.

Зъбите ѝ проблеснаха на утринната светлина и тя замахна с гигантска лапа. Манон залегна и се превъртя на една страна, а Дориан запрати към звяра магическа стена от вятър и лед.