Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Най-могъщите сили на Морат. Или ужасяваща част от тях, изпратена да сее страх и унищожение преди последната вълна.
Сартак ѝ сигнализира. Отряд войници под нас.
Несрин надникна към далечната земя под крилото на Салки и видя група войници в тъмни брони, крачещи през гората - малка частица от гъмжилото напред. Може би изпратени да довършат оцелелите.
Тя стисна челюсти и каза на принца: Да вървим!
Не обратно към корабите. А към шестимата войници, току-що устремили се да настигнат армията си.
Несрин и Салки се понесоха надолу. Сартак се стрелна главоломно от лявата им страна.
Войниците дори не успяха да изкрещят, преди да им се нахвърлят.
***
Лейди Ирен Уестфол, някога Ирен Тауърс, вече около шест пъти беше прегледала провизиите. Всички кораби бяха напълно заредени, но в този на принцеса Хасар, личната придружителка на Върховната лечителка, се превозваха най-ценните отвари и мехлеми. Повечето бяха изработени преди отплаването им от Антика, но Ирен и другите лечителни, тръгнали с армията, дълги часове ги забъркваха и на борда.
Ирен стъпи по-стабилно в смътно осветения трюм, за да уравновеси тялото си, устоявайки на клатенето от бурните вълни, и затвори капака на сандъка с мехлеми, вписвайки бройката им в списъка си.
- Същата бройка като отпреди два дни - изграчи старчески глас откъм стълбите. Хафиза, Върховната лечителна, седеше на едно от дървените стъпала, отпуснала ръце върху загърнатите си с дебела вълнена пола кльощави колене. - Какво очакваш да им се случи, Ирен?
Ирен отметна плитката си през рамо.
- Исках да се уверя, че съм ги преброила правилно.
- За пореден път.
Ирен прибра пергаментовия лист в джоба си и грабна дебелата си пелерина от сандъка, върху който я беше метнала.
- Когато излезем на бойното поле, инвентаризирането на провизиите ни...
- Ще е жизненоважно, да, но и невъзможно. Щом излезем на бойното поле, момиче, ще е същински късмет, ако откриеш някоя от тези кутийки сред цялата суматоха.
- Именно това се мъча да избегна.
Върховната лечителка въздъхна състрадателно.
- Много хора ще умрат, Ирен. Ще ги сполети отвратителна, болезнена смърт и дори ние с теб няма да съумеем да ги спасим.
Ирен преглътна.
- Знам.
Ако не побързаха, ако не акостираха скоро, за да разберат накъде е потеглила армията на хагана, колко ли още войници щяха да загинат?
Всезнаещият поглед на старицата не напусна лицето ѝ. Открай време, още от първата им среща, Хафиза излъчваше спокойствие, утеха. Коремът ѝ се сви, като си я представи на кървавото бойно поле. Макар че тъкмо за това идваха, за това се обучаваха.
Нищо обаче не ги беше подготвило за Валгите, обсебили човешките си приемници като паразити. Валгите, които биха изтребили лечителките веднага, ако научеха какво са наумили.
Какво бе намислила Ирен на всеки един Валг по пътя си.
- Мехлемите са готови, Ирен. - Хафиза се надигна от стъпалото с болезнен стон и оправи реверите на плътния си вълнен жакет с кройка и бродерии, подобаващи на клана Дарган. Подарък от последното посещение на Върховната лечителка в степите, когато бе взела и Ирен със себе си. - Преброени са. Не ни останаха материали, за да приготвим повече. Като стигнем сушата, ще преценим какво можем да използваме оттам.
Ирен притисна пелерината към гърдите си.
- Все нещо трябва да правя.
Върховната лечителка потупа парапета.
- Скоро ще има какво, Ирен. Съвсем скоро.
После Хафиза тръгна надолу по стълбището, оставяйки Ирен сама в трюма сред сандъците.
Тя не сподели с Върховната лечителка, че не знае още колко дълго ще им е от помощ - рано беше. Не бе споменала нито дума за съмнението си пред никого, дори пред Каол.
Ирен плъзна ръка по корема си и я задържа там.
7
Морат. Последният ключ беше в Морат.
Мисълта тежеше на Дориан цяла нощ и не му даваше да мигне. Когато най-сетне успя да задреме, се събуди с ръка на шията, посегнала да хване нашийник, който вече не бе там.
Трябваше да намери начин да отиде. Да стигне до Ключа.
Защото Манон със сигурност нямаше да се съгласи да го съпроводи. Макар че именно тя подхвърли варианта Дориан да заеме мястото на Елин в изковаването на Ключалката.
Тринайсетте едва се бяха измъкнали от Морат - ето защо и не бързаха да се върнат. А и вече приемаха издирването на крочанките за най-важната си мисия. Пък и Ераван можеше да ги усети още преди да припарят до крепостта му.
Гавин го бе уверил, че правилният път ще го намери тук, в този лагер. Но как да убеди Тринайсетте да се задържат, при положение че и инстинктите им, и времето ги притискаха да продължат напред? Подобна задача можеше да се окаже също толкова непостижима, колкото и откриването на третия Ключ на Уирда.