Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

Единственото, за което можеше да се захване, бе рамката.

Нямаше начин да стигне до следващия прозорец.

Тогава забеляза дебелия телефонен кабел, който се спускаше от покрива на сградата до пътя…

Зад гърба й продължаваха да валят удари. Бюрото се плъзна със скърцане по пода и вратата се отвори.

Тя се намираше на четиридесет фута над земята и беше почти сигурна, че това ще я убие.

Но нямаше друг избор.

— Ох, мамка му… – Нина си пое дълбоко дъх, уви синджира на книгата около кабела, притисна я към гърдите си и се вкопчи в него с всичка сила…

После скочи от ръба.

Последва около метър свободно падане преди кабелът да се опъне и да увисне над земята. Проряза я ужасна болка, когато белезниците се забиха в китката на лявата й ръка.

Нина продължи бавно да се плъзга по кабела. Земята се въртеше под нозете й. Тя беше толкова уплашена, че не можеше да намери сили да изпищи, затова гледаше безпомощно как стената на отсрещната сграда неумолимо се приближава към нея...

Точно прели сблъсъка тя вдигна крака пред себе си. От силния удар токчето на лявата й обувка се строши, а в коляното я проряза силна болка. Книгата изхвръкна от ръцете й и увисна на синджира. Нина изпищя и се опита да се предпази от люлеещия се тежък предмет. Белезниците се впиха отново в китката й.

Докато се люлееше напред-назад, Нина събу съсипаната си обувка и се огледа наоколо. Вече не се намираше чак толкова на високо, но под нея все още имаше два етажа. Покрай пътя бяха наредени контейнери за отпадъци. Тя се завъртя и погледна нагоре към счупения прозорец. Там стоеше мъжът с опашката. Той беше също толкова изненадан, че бе успяла да се измъкне.

Но в ръцете си той държеше пистолет...

Тя блъсна силно книгата, опитвайки се да я преметне през кабела, но безуспешно. Проклетото нещо беше твърде тежко.

— Хайде де! – изсъска тя, като продължи да удря. Книгата се люлееше все по-силно, но не й стигаше замах, за да се преметне през кабела. – Давай!

Тя отново погледна назад. Мъжът се прицелваше...

Телефонният кабел изведнъж се откъсна от стената.

Нина полетя към земята, разпищя се... и се приземи с мокър плясък в единия контейнер, върху найлоновите пликове, пълни с отпадъци. Навсякъде се пръснаха боклуци. Тя седна, примигвайки объркано, докато най-после шокът премина и сетивата й се върнаха.

И най-вече обонянието.

— Ох, бляк! – проплака тя, като една потискаше желанието да повърне. Но тежестта на прикованата към китката й книга й припомни, че има други приоритети. Тя се подпря върху някои по-твърди пликове и нервно надникна над ръба на контейнера.

Телефонният кабел спокойно се люлееше край празния прозорец. Нападателят й беше изчезнал.

След миг чувството на облекчение бе заменено от страх. Това означаваше, че е хукнал към нея!

Тя се опита да се изправи и, нагазила до колене в боклуци, бавно се преметна през ръба на контейнера. Събу и другата си обувка и се опита да се ориентира. Ако главният вход към скривалището на Братството се намираше от дясната й страна…