Царицата на Палмира [Златните вериги]

— Спи – прошепна Ашему.

— Накарах я да пие билки. Тя трябва да поспи.

Тонът на Ашему не беше благ. Дина не можа да се въздържи да не зададе въпроса, който й изгаряше устните й:

— Сериозно ли е?

Ашему се извърна с ядосана физиономия, сякаш този въпрос изобщо не заслужаваше отговор. Пренебрегвайки Дина, тя повика тихо една робиня. Двете набутаха изцапаните с кръв превръзки в една кошница.

Те бяха в преддверието от юта и килими, което предхождаше централното помещение на палатката. Въпреки дебелината на ленените платна и кожените ленти, вътре беше много горещо.

Това беше наистина първият път, когато Дина не усещаше никаква нежност, никакво приятелство в лицето на египтянката. Страхува се, помисли си тя. Страхува се колкото всички нас!

— Тя ще живее – прошепна Дина. – Знам го. Нейните богове не могат да я изоставят.

Ашему се изправи и я изгледа сурово. Зачервените й очи показваха колко е изтощена. Тя разтвори с пъшкане ръце, за да притегли Дина към гърдите си. Останаха няколко секунди прегърнати, подкрепяйки се една друга, със задавени от ридания гърла. Накрая Ашему прошепна:

— През цялата нощ мислех, че тя ще умре. Вече не разсъждавам добре.

Тя отблъсна нежно Дина и добави:

— Да не я събудим. Иначе болката ще се върне.

— Не искам да я безпокоя. Искам само да бъда до нея.

Ашему въздъхна, разтри очите си и погледна Дина малко недоверчиво.

— Стана истински скандал, докато се погрижа за нея и я накарам да изпие тези сиропи. Тя спи, не бива да я будиш – настоя старата дойка.

— Обещавам ти го. Само ще я пазя. Самият Всепрославен ми го поръча.

Ашему поклати глава, мърморейки. Тя даде заповеди на робините да приготвят превръзки и мехлеми. Когато приключи, се обърна към Дина.

— Ти не идваш заради Всепрославения. Ти идваш заради себе си. Искаш да говориш с нея, знам го добре. Знам също за какво.

Дина се взря смаяно в нея.

— Не съм аз тази, с която можеш да си играеш на криеница, моето момиче – измърмори Ашему. – Ако има нещо, което трябва да се научи в този лагер, Ашему го знае.

Проблясък на нежност и насмешка разведри умореното й лице. Дина се изчерви.

— Ще почакам да се събуди, обещавам ти.

— Надявам се! Няма нищо толкова спешно.

Тя посочи с брадичка корема на Дина, която усети, че бузите й започват да пламтят по-силно.

— Исках да изчакам да свършат битките, за да й кажа, но сега вече не е същото. Ще споделя с нея новината, щом се събуди. Това може да й се отрази добре.

Ашему повдигна широките си рамене.

— Ако това не й хареса и се ядоса, няма да е добре за раната й.

— Тя ще бъде щастлива, знам го.

Ашему размаха заплашително пръст.

— Моли се на твоя еврейски бог да не се лъжеш. Ако треската й се засили, убивам те.

Дина се засмя, макар да знаеше, че заплахата на египтянката съдържаше голяма доза истина.

* * *

Зиновия спеше дълбоко, опъната по гръб. Чаршаф покриваше бедрата и краката й. Превръзка я пристягаше силно точно под гърдите. Тя беше потъмняла от дясната страна, където притискаше пластира, който Ашему беше поставила върху раната.

Онова, което Дина, както и целият лагер, бяха научили, беше, че върхът на копието не беше проникнал дълбоко. Бронята я беше спасила от смъртта.

Наистина, ако не беше гордостта на Зиновия, щеше да й се размине много по-леко. Но тя не пожела да покаже, че е била ранена. Нито на персите, нито на палмирските воини.

Докато повеждаше своите стрелци с лъкове в яростна атака, един от пешаците на персите беше вдигнал копието си при преминаването й. Прътът се беше счупил от удара. Завъртайки Иедкивин, Зиновия беше убила воина с една стрела, преди да извади желязото от бронята си.