Хюрем. Московската наложница

— Добре, разбрахме се тогава. Ще повикаме юнака Ноян. Но имам едно условие. Ще ни разкажеш най-подробно приключенията, които сте преживели с него. Съгласна ли си?

Ах, как се бе размекнало това закоравяло сърце!

— Добре — поклати глава Александра.

— Обещаваш ли?

— Обещавам. Добре, а аз искам да науча какво се случи с Айше.

В онзи момент нищо не можеше да учуди повече Гюлдане султан. Впечатли се от вниманието на момичето. След като беше споменала името ма Айше, се бяха изговорили толкова много думи, обаче явно момичето не беше забравило. На всичкото отгоре се взираше в жената и чакаше отговор. Тя за момент се отнесе. Мислите ѝ литнаха много далеч — до другия бряг на Черно море — после промърмори:

— Дълга история.

— Нищо. Ще я изслушам. Аз обичам дългите истории.

— Тъжна е.

Момичето сви устни.

— Аз съм свикнала с тъжните случки.

Тези думи потресоха възрастната жена, колкото и настоятелността на Александра. Опита се да се усмихне.

— Обаче това е история, която натъжава мен, Александра. Не искаш да се наскърбявам, нали, чедото ми?

Момичето поклати отрицателно глава.

Гюлдане султан тихо продължи:

— Аз също ти обещавам. Един ден ще ти разкажа историята на Айше. Обещавам. Съгласна ли си?

Отговорът отново беше кимване с глава.

Още същия ден Гюлдане султан заповяда да преместят Александра от отделението на прислужниците в нейните покои. Дадоха ѝ стая и възложиха на една татарска прислужница да се грижи за нея. Мерзука беше само седем години по-голяма от Александра. Не беше грозна, но и не можеше да се нарече красива. Обаче беше много сръчна. От този ден нататък Гюлдане султан, красивата жена на хана на Крим Мехмед Герай, Ай Бала хатун[23] и Мерзука се заеха да създадат изящна дворцова дама от руското момиче, което беше преживяло толкова страдания и страхове. А то пък сякаш поглъщаше новите знания и запомняше всичко със завидна бързина.

Тачам Ноян често посещаваше Александра. С часове седяха заедно и си говореха за едно или друго. Първия ден, когато дойде мъжът, Александра го попита със строг глас:

— Защо ме остави?

Тачам замълча. Взря се в очите на момичето.

— Ами… — промълви тихо — порастваш.

Минаха месеци и онова дете, готово при всеки удобен случай да нападне всекиго, изпречил се насреща му, се превърна в приветливо момиче, което се чувстваше в безопасност, ходеше спокойно по коридорите, шляпайки с чехлите си, заливаше с дъжд от въпроси всекиго, когото хванеше, и дори подлагаше на разпит кримския хан Мехмед Герай.

Един ден дворецът се изпълни с кикот като клокочене на ручей. Александра тичаше подир пеперудите, кацащи от цвят на цвят, като развяваше шалварите и елека си. А Мерзука, останала без дъх, се опитваше да я настигне с викове:

— Спри, лудо момиче такова, спри!

Отекващият смях на Александра беше толкова прелестен, че дори пеперудите не отлитаха, а махайки с нежните си разноцветни крилца, си играеха в косите на младото момиче. Очите на Гюлдане султан, която дълго гледа щастието на девойчето и неговата радост, се напълниха със сълзи.