![Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/2/mihrimah-dshcheryata-na-nalozhnicata-velikolepniyat-vek-2-download.jpg)
Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]». Краткое содержание книги:
– Не става! – изхленчи отчето. – Току-що му дадох лекарства. Трябва да се изчака, докато го упоят.
– Да го упоят ли?
– Да. Да потъне в кошмарите си.
Възползва се от това, че Камата разхлаби хватката си за миг, и си изкопчи яката.
– Сега не издавайте звук и ме последвайте. Кобрата ще се срещне с Месията Исус!
Обърна гръб и като вдигна високо ръката с факлата, отецът тръгна право към мрака.
НОВИЯТ ДВОРЕЦ, ХАРЕМЪТ
Истанбул
Достигна възрастта, за която майка й казваше: „Веднъж да станеш на девет“.
Днес тя закачи върху вталената рокля от копринено кадифе подаръка на баща си по случай рождения ден.
Султан Сюлейман я беше затрупал с подаръци. Поднесе й цели топове копринени платове, кадифета, памучни тъкани, донесени от четирите краища на света; връчи й бисери, злато и какви ли не малки и големи бижута от разноцветни скъпоценни камъни.
Сред всички тях се открояваше една брошка с голям колкото юмрук рубин, заобиколен с девет брилянта – по един за всяка нейна година. Когато я видя за пръв път, Михримах не успя да сдържи изпълнения с възхищение и радост вик.
Целуна му ръка с благодарност. „Само че една суха целувка за толкова скъп подарък...“ – си рече наум. Бяха я предупредили: „Вече не сте дете. Не можете да се хвърляте когато ви хрумне на врата на нашия господар!“. Пренебрегна наставленията, викна „Та-тее!“ и се хвърли в прегръдките на падишаха, точно както правеше като дете. Засипа го с целувки по бузата. Погъделичка вече леко прошарената му брада и се заля в смях.
– Хюрем ханъм, какъв е твоят подарък за красивата ни дъщеря?
– Нима може да се сравни подаръкът на робинята с подаръците на нашия господар? Ако моят велик султан разреши, робинята Хюрем няма да ви се подчини, нека да си дам моя подарък, когато останем на четири очи, само двете, майка и дъщеря.
И Михримах се изненада колкото баща си от тези думи.
Сюлейман се загледа продължително в очите на жена си. Познаваше я много добре. Нямаше смисъл да настоява. Хюрем вече го беше решима. Главата да й откъснеше, нямаше да се откаже. Нямаше да покаже подаръка.
В това време Михримах закопчаваш брошката си, това истинско съкровище. Видя как баща й се наведе към Хюрем.
– Защо се въздържаш, усмивчице моя? Съкровищата на Сюлейман не са ли и твои? Избери си каквото ти хареса и го подари на нашето момиче.
Падишахът говореше тихо, но Михримах чу какво казва. Изпита странно усещане. Мисълта, че майка й не подари нищо в присъствието на баща й, я разтревожи.
Хюрем обаче въобще не намери за нужно да прикрива в шепот онова, което щеше да каже:
– Нима има на този свят някой, който да не познава щедростта на моя велик султан, та и Хюрем да не знае? Пред подаръците на нашия господар бледнеят съкровищата на всичките дворци. Подаръкът на вашата робиня за Михримах не е рубин, нито изумруд. Но е най-скъпото нещо, което притежавам. Нещо, което пазя от дете с мисълта, ако имам някой ден дъщеря, да го подаря на нея.
Михримах забеляза, че очите на баща й се просълзиха. Разбра – значи падишахът знаеше кое е най-скъпото нещо за майка й.
Любопитството й се разпали: „Какво ли ще е?“.
След вечерния намаз Есма отвори вратата и рече:
– Красива моя султанке, вашата майка ви очаква.
Михримах стана с разтуптяно от вълнение сърце.
Тази вечер, значи, тайната щеше да бъде разгадана.
***
Противно на очакванията, майка й не беше сама. Мерзука седеше на обичайното си място – в краката на Хюрем.
– Ела, моя Дуняшка!
Щом останеха насаме, обръщаше се към нея все с това име.
Пристъпи гордо изправена. Майка й тупна по широкия диван и тя седна на посоченото място. Деветте скъпоценни камъка и рубинът искряха под светлината на запалените в стаята свещи и кандила.
– Ще ти дам подаръците.
Подаръците ли? Значи бяха много.
Михримах неволно погледна към Мерзука. Майка й скри от баща й своя подарък, а сега щеше да й го връчи в присъствието на придворната ли? Така ли щеше да постъпи?
Хюрем улови погледа на дъщеря си.
– Леля ти Мерзука е наша довереница. Трябва да знаеш това. Днес съм тук, имам теб, имам братята ти, имаме и бъдеще благодарение на няколко души. Мерзука е една от тях. Трябва да знаеш, Дуняшка, че Мерзука ти е като полумайка.
Момичето погледна смутено към татарката. В очите на Мерзука нямаше и следа от обида. В тях прочете само обич.
– Плюс това – продължи Хюрем, – Мерзука бездруго познава подаръците, които ще ти дам. Както и клетвата, която си дадох преди години.