![Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/2/mihrimah-dshcheryata-na-nalozhnicata-velikolepniyat-vek-2-download.jpg)
Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]». Краткое содержание книги:
– Лисицата! – дойде при тях закръгленият мъж.
Беше запъхтян от тичането.
– Какви ги вършиш!? – скара се той на капитана.
Патрицио не знаеше какво да му отговори.
– На синьора, Кобрата...
– Да не си посмял още веднъж... – запуши му устата Лисицата.
Гласът на този мъж удиви Медичи. „От този ли човек излезе громолящият като светкавица вик преди малко?“ – запита се той. Беше някакъв женствен глас. Дори не и женствен! „Като на лисица“ – си промърмори наум Медичи. Вече му беше ясно защо папата го е нарекъл Лисицата. Дебелият абат цвърчеше като лисица.
– Без мен няма да се докосваш до шпионските дупки! – изджафка онзи още веднъж. – Никога не го прави!
Медичи внезапно кипна. „Този глупак не разбра ли кой съм аз?“ – си рече.
– Я почакай! – изсъска право в лицето му. – Дай по-кротко! Не чу ли, аз съм Камата! Човекът, който оглавява това дело!
Дебелакът вдигна още малко факлата, впери очи и започна да разглежда най-подробно лицето му.
Бяха го предизвестили, че ще пристигне някой. Но тук, в този ад, той отговаряше за всичко. Една грешка, един различен глас, една думичка само можеше да разкрие нещо на Кобрата. Това щеше да провали всичко. Щеше да унищожи целия двегодишен труд и щеше да подскаже на човека там долу, че му се разиграва някакъв театър.
– Чух! – приближи се той до Медичи. – Аз пък съм Лисицата! Човекът, който осъществява това дело!
Истинското му име беше Гаетано Орсино. Проповядваше учението на Исус пред пет-шест пияни селяни и охранените им жени в малката църквичка на едно затънтено сред безкрайните лозя на Флоренция селце. Внезапно го извикаха в Рим и без малко щеше да му се пукне жлъчката от страх. Дали Светият отец не беше дочул, че се занимава с хиляди лекарства, че прави мазила от какви ли не смески и химикали с невероятни свойства? Ако е така, значи – край! „Глупаци! – рече си той.
Ще ми лепнат табелата „магьосник“.
Вярно, при опитите си с магическите формули беше умъртвил една жена и още трима души. Вече трябваше да е получил резултатите, но още ги нямаше. Това, с което се занимаваше, беше наука. Изобретените от него смески може би щяха да отворят вратите към безсмъртието. Това, над което работеше, бяха формулите за смърт, без каквато и да е следа, за разлагащи мозъка лекарства, за унищожителна победа над огромна непобедима с меч армия само чрез шишенце отрова... Колко струваха пред всичко това трите човешки живота?
Но да го викат в Рим – загуби ума и дума. Не викат свещеник там току-така. „Да не би някой да ме е издал? Защо трябва да ме влачат чак до Рим, ако съм потъпкал каноните на Светата църква? И кардиналът на Флоренция можеше прекрасно да ми види сметката“ – говореше той сам на себе си. Трима свидетели щяха да са предостатъчни, за да го обвинят в магьосничество. После щяха да подпалят кладата под краката му – и край!
Не стана това, от което се страхуваше. Три дни след пристигането му в Рим като Гаетано Орсино той си тръгна оттам като Лисицата. Говориха си със Светия отец глава до глава, на четири очи.
– Орсино! – каза му със затворени очи Светият отец. – Съдбата и ролята на християнската ти праведност зависи от това дали ще приложиш вълшебствата си и дали ще изиграеш ролята си с успех! Исус те наблюдава отгоре!
Ето че от две години той бе затворен на този толкова неспокоен остров и дебнеше и обработваше човека долу в зандана, докато му промие мозъка.
Цели две години Кобрата не се поддаваше.
Всеки ден, всяка нощ стотици пъти задаваше един и същи въпрос през дупките, които отваряше над главата му:
– Ти кой си?
– Исмаил от Алаийе. Син на Мурад Реис, синът на Иляз Реис. Юнакът на Тургут Реис – Исмаил от Алаийе.
– Не! – изкрещяваше всеки път. – Не! Не! Ти си героят на Севиля Алехандро Хосе Алтамирано дел Кастильо!
Крещеше с гръмовен глас, от който настръхваше дори собствената му коса.
– Стани и благодари на Господ Бог! За това, че те е избрал за Светата цел.
Две години вече изпълняваше ролята на пазач пред Чистилището и ето, че някакъв си самохвалко и егоист се е наежил да му се изпречва отпред и да му заявява: „Аз съм Камата!“
– А ти бъди който си щеш! – изсумтя той в лицето на пришълеца. – Тук без мое разрешение никой нищо не прави. И не може да прави. И няма да прави!
Медичи не можа да се сдържи. Хвана дебелия за яката на джубето му.
– Виж какво, отче! Внимавай Камата да не те прониже право в сърцето. Тук ще се прави само онова, което аз кажа. Ще трябва да се прави. – И ще се прави! – Впи поглед в очите на човека. – А сега... искам да видя Кобрата в неговата дупка!