Гаснещ зрак [bg]

— С всички ни е така — изсумтя в отговор Инфайен. — Не харесвам вяра, която познава разума.

— Значи сме малко различни — отвърна Тейт. — Хун Раал…

— … е опасен — прекъсна я Инфайен. — Когато не излива члена си в огъня, тоест.

— Усетих гнева му, Инфайен. Усетих неговата капризност. Нехаен, убийствен. Можеше да е счупил всеки кокал в тялото ми само заради престъплението наглост.

— И по-малко капитан с всеки отминаващ ден.

— Апетитите ми никога не са будели дисциплина.

Инфайен я погледна накриво.

— Добре известно е, че не играеш на фаворити, Тейт Лорат. Ако можеш да направиш някого влажен или твърд, имаш го в леглото си.

— Когато имам титла и богатство, ще си взема поне двайсет любовници. Ще чукам всеки Домашен меч, когото наема. За да си гарантирам абсолютната им вярност.

— Това е един начин, предполагам. А съпругът ти?

— Какво съпругът ми? Той не може дори да проследи един самотен ренегат капитан. Ще се върне тук в Нерет Сор с подвита опашка и ще открие, че отдавна сме заминали. Не. Това, което трябва да спечелим за себе си, ще трябва да бъде от моята ръка, не от неговата, а това е дълг, от който той никога няма да се съвземе.

— Преценката ти е свидлива, Тейт Лорат.

— Нямам геройската ти кръв, Инфайен, за да придам власт на претенциите си.

Хун Раал се скри от погледа им между паянтовите сгради.

— Не отива към крепостта.

— Да.

— Някоя друга задача го командва.

— Хун Раал няма да ни протежира в двора, Инфайен.

— Да. Ще се обърне срещу всички ни.

— Трябва да обсъдим… възможностите си.

— Това е твоя нужда, Тейт Лорат, не моя. Родът Инфайен намира гроб във всяка битка. Тъй че може би ще вземеш дъщеря ми под опеката си, когато дойде това време.

— Доверяваш ми се в това? Ще се погрижа да бъде омърсена. Светлината в младите ѝ очи — помръкнала от употреба. Децата са като кукли, а аз играя грубо.

Инфайен се обърна към нея с усмивка.

— Все още не си срещала дъщеря ми, нали?

Тейт Лорат сви рамене.

— Ти срещала ли си моята?

— Менандори не е глупава.

— Нито Шелтата Лор, уверявам те.

Инфайен се намръщи.

— И все пак…

Тейт Лорат сви рамене, придърпа наметалото около раменете си и се обърна отново към лагера.

— Прекърши ги млади и всичко, което правят от себе си след това, е само мазило върху белезите.

Инфайен въздъхна.

— Някои майки не би трябвало изобщо да стават майки.

— Мисля, че двете ни дъщери биха се съгласили с теб, Инфайен Менанд.