![Гравитационна дъга [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/1/gravitacionna-dga-bg-download.jpg)
Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
На другата вечер Моритури я сподирил за последен път. По утъпканите пътеки, под привичните дървесни корони, покрай германското езерце със златни рибки напомнящо му за родния дом, през игрището за голф, където последните за деня беломустакати мъже едва-едва преодолявали неравностите и препятствията на терена, сиянието на залеза огрявало прислужниците им изправени в алегорична стойка „мирно“, а саковете със стърчащи от тях снопове от стикове за голф очертавали фашистки силуети…945 Същата вечер Бад Карма бил захлупен от мъртвешки блед и яростен сумрак: хоризонтът се превърнал в библейска напаст. Грета била облечена изцяло в черно, шапка с воал покриващ по-голямата част от прическата й, преметната през рамо чантичка на дълга каишка. Докато изборът на местоназначения се свеждал до едно, докато Моритури попадал на клопки, които нощта почвала да му залага, пророчеството нахлуло в него като речния вятър: къде е била тя по време на отсъствията й, по какъв начин децата посочвани в тези вестникарски заглавия са били…
Стигнали до брега на черното кално блато: това старо като света подземно присъствие, отчасти включено към балнеоложкия курорт и наименувано… За жертвоприношение било подбрано едно момче, останало, след като всички други заминали. Косата му била студен сняг. Моритури успявал да дочуе само откъслеци от разговора им. Отначало момчето не се страхувало от нея. Може и да не я е разпознало от сънищата си. Това е щяло да бъде единствената му надежда. Обаче германските му надзиратели не допуснали подобно нещо. Униформеният Моритури стоял наблизо, чакал и разкопчавал мундира, за да има свобода на движение, въпреки че не желаел да се движи. Всички присъстващи явно повтаряли това прекъснато преди време театрално действие… Тя започнала да повишава тон, а момчето — да трепери.
Прекалено дълго си бил заточен. — Звучно шляпване в мрака — Ела у дома, с мен — извикала тя — да се върнем при твоя народ. — Той понечил да избяга, но ръката й, в ръкавица като щипец, замахнала и сграбчила лакътя му. — Чифутско лайнарче! Не се опитвай да ми избягаш.
Не… — ала в самия край тонът вече е повишен и звучи като провокативен въпрос.
И ти също знаеш коя съм аз. Моят дом е формата на Светлината — с предизвикателно тежък идиш изговор тя подема фарсова пародия, неестествено театрална и фалшива — Аз бродя из цялата Диаспора в търсене на заблудени деца. Аз съм Израил. Аз съм Шехина946, царица, дъщеря, невеста и майка Божия. И аз ще те върна, теб, отломъкът от разбит съд947, дори ако се наложи да те издърпам за малкото ти обрязано пишле…
Не-е…
И тогава мичман Моритури извършил единствената известна героична постъпка в своята кариера. Тя дори не е отразена в неговото досие. Маргерита подхванала съпротивляващото се момче, една ръкавица заопипвала между краката му. Моритури се втурнал напред. За момент тримата се поклащали, хванати здраво. Сива нацистка скулптурна група: названието й вероятно е било „Семейството“. Нито помен от древногръцкия застинал покой: не, те се движели. Смисълът не бил в безсмъртието. Именно това ги отличавало. Не било възможно оцеляване ако сетивата не си го извоюват — наследяването било изключено. Обречени, като авантюрата на Д’Анунцио във Фиуме948 и като Райха, подобно на жалките същества, от които в този момент момчето се изтръгнало и побягнало в глъбините на вечерта.
Маргерита рухнала на края на голямото тъмно блато. Докато тя плачела, Моритури стоял на колене до нея. Ужасно изживяване. Това, което го е завело там, което е разбрало и тъй машинално се е намесило, сега било потънало в сън. Отново надделели неговите условни рефлекси, неговата езикова, подредена и неизменна същност. Той коленичел разтреперан, по-уплашен от когато и да е било в живота си. Обратно в балнеокурорта го завела тя.
Същата нощ Грета и Зигмунд напуснали Бад Карма. Момчето навярно е било прекалено уплашено, светлината съвсем слаба, а Моритури може да е имал влиятелни защитници, защото Бог знае, че той бил на открито и достатъчно видим там, но полиция не дошла.
Изобщо не съм мислил да ходя при тях. Дълбоко в себе си знаех, че тя е извършила убийство. Вие може да ме порицаете за това. Но аз видях на какво и на кого би трябвало да я предам. Нали разбирате, все едно бе дали ще бъдат официалните власти или не.
Следващият ден бил 1 септември949. И тайнствено изчезване на деца вече било невъзможно.
945
Италианската дума „фашизъм“ (fascismo) е производна на „фашо“ (fascio), сноп слама, която от своя страна произлиза от латинското „фасции“ (fasces). Фасциите представляват сноп пръчки пристегнати около брадва, древноримски символ на властта на гражданските магистрати и на силата чрез единство — отделната пръчка се чупи лесно, докато снопът е труден за чупене. Името „фашо“ се използва от края на XIX век от различни политически организации в Италия, най-често с лява идеология. Една от тези организации, създадена през 1919 г. от Бенито Мусолини, става основа на Националната фашистка партия. — Б.пр.
946
Шехина (библ. староеврейски: שכינה šekīnah; също романизиран Shekinah) е английската транслитерация на староеврейска дума означаваща „обитание“ или „заселване“, т.е. обитаването или заселването на божественото присъствие на Бог или усещането за присъствието на божествена сила. Този термин не се среща в Библията, а е от равинската литература. — Б.пр.
947
Кабалистите възприемат Израел не само като историческа общност, но и като езотеричен символ, „съд“ съдържащ Шехината. Членовете на общността са части от него, т.е. всички евреи разпръснати из Европейската Диаспора биват смятани за „отломки от разбит съд“. Шехина(та) е земното проявление на Бога на евреите Яхве, обикновено последната от неговите 10 еманации, или Сефирот, и това е женско проявление „смятано едновременно за майка, съпруга и дъщеря“. След нечия смърт Шехина винаги носи черни дрехи, защото черното символизира траур. „Праведният човек“ или Месията, ще свали тези мрачни и тъмни одежди, за да разкрие нейното дъгоцветно сияние. Истинският дом на Шехина е със слънцето, символ на мъжката светлина на Яхве. Но тя има също и тъмна страна, проявяваща се като луната, тъмният получател на светлина. Като такава тя е особено податлива на (възприемчива към) господството на демонични сили от Другата Страна, когато тя се появява като дървото на смъртта, символ на наказание и възмездие. Така с черните си дрехи и чрез връзката й с праисторическата кал (Ердман означава „земен човек“) Грета се появява пред момчето като този демоничен пратеник от другата страна. Тя е Шекина като унищожителка, а не като дъгоцветния символ на завета на Яхве. Момчето е „отломък от разбит съд“, което опитва да възстанови своето начално състояние. — Б.пр.
948
След подписването в 1919 г. на Версайския Мирен договор, италианския поет и писател Гаетано Рапаниета (1863–1938) чийто литературен псевдоним е Габриеле д’Анунцио („Гавраил Вестител“) опитва да предотврати предаването на ценния пристанищен град Фиуме на Австрия. Начело на група военни Д’Анунцио навлиза на територията на Фиуме и, сломявайки съпротивата на англо-американо-френските окупационни войски, провъзгласява там италианска власт. Разбира се, италианското правителство не подкрепя авантюрата. На 8 септември 1919 г. Д’Анунцио в революционен стил обявява създаването върху територията на града на Италианско регентство Карнаро, влизащо в историята под името „Република Фиуме“. Новата държава не трае дълго (от 12 септември 1919 г. до 30 декември 1920 г.): година по-късно под натиска на италианската армия републиката пада. — Б.пр.
949
Рано сутринта на 1 септември 1939 г. германската армия пресича границата с Полша и започва ІІ Световна война. — Б.пр.